Разсъждение на глас №62: Съмнения и страх

Разсъждение на глас №62: Съмнения и страх

ВМЕТКИ

Сред онези, които наричаме себе си християни, има мнозина, които сме готови да стигнем много далеч в стремежа си да потушим трудните въпроси и съмненията. Наглед сме добри, мили и грижовни личности, но ако някой постави под съмнение която и да било от “свещените ни крави” (достоверността на Библията, например, собствените ни тълкувания по някой “горещ” доктринален въпрос, или чистотата на мотивите ни – собствените или тези на нашите лидери), то ставаме студени и враждебни. Възприемаме съмняващите се като врагове и предполагаме най-зли мотиви и конспирации. Започваме да страним от тях като от заразно болни. Твърдим, че се молим за “спасението” им, но дълбоко в себе си не вярваме, че е възможно.

(още…)

Разсъждение на глас №61: Ежедневие и поклонение

Разсъждение на глас №61: Ежедневие и поклонение

ВМЕТКИ

Хората сме творение на изкуството и затова част от същността ни е да привличаме възхитени погледи към своя творец. Също толкова присъщо ни е да се възхищаваме сами на създателя си. Това “поклонение” не предполага задължително каквито и да било ритуали, а се изразява в постоянното съзнание, че аз не съм “мой си”. С това съзнание дори самоанализирането ми е разговор с твореца, а не монолог.

(още…)

Разсъждение на глас №60: Богът и храма

Разсъждение на глас №60: Богът и храма

ВМЕТКИ

Една от големите промени, които настъпват с раждането и живота на Христос, е, че Богът не общува вече с хората само на избрани места като планини и хълмове, нито пък само в специални сгради като шатри и храмове. От Христос насам всеки може да общува с Бога навсякъде, а който го прави става своеобразен храм на Бога.

(още…)

Разсъждение на глас №59: Интегрираният живот

Разсъждение на глас №59: Интегрираният живот

ВМЕТКИ

Животът ми не се дели на живеене за себе си и работа за Бога. Всекидневието ми е едновременно поклонение на Бога, работа за него и наслаждаване на всичко, което е сътворил и ми е дал. Поклонението не започва когато свърши наслаждаването, нито пък е почивка от работата. Трите се случват едновременно и без прекъсване.

(още…)

Разсъждение на глас №58: Ежедневие и християнство

Разсъждение на глас №58: Ежедневие и християнство

ВМЕТКИ

По какъв начин фактът, че Творецът е станал човек преди около 2000 г., променя ежедневието ми? Как се отразява на това какво и как работя? Как влияе на начина, по който чета книги, гледам филми или слушам музика? А на това как правя любов с жена си? На целта, с която спестявам пари и на това за какво ги харча? На начина, по който се храня, как се къпя и как се отнасям към физиологическите си нужди? На хобитата ми и времето прекарано в почивка, и с приятели? На стандарта ми на живот? На начина, по който използвам социалните мрежи?

(още…)

Разсъждение на глас №57: Светско и духовно

Разсъждение на глас №57: Светско и духовно

ВМЕТКИ

Няма частица от света, която да не представлява интерес за Бога, и няма никаква част от ежедневието ми, която да е отделена от неговото влияние. Всяко мое действие включва цялата ми личност и съответно е едновременно духовно, материално и емоционално. Т.е. реално.

(още…)

Разсъждение на глас №56: Инвестиции в изкуство

Разсъждение на глас №56: Инвестиции в изкуство

ВМЕТКИ

Очевидно е, че за хората е присъщо да творим и се наслаждаваме на красота. Не всички разбираме и оценяваме еднакво едно произведение на изкуството, но всеки човек се наслаждава на някаква форма на изкуство, защото я намира за красива. Затова е естествено да инвестирам част от капиталите, които са ми поверени, в красота и изкуство.

Не мога да си представя до мен да има човек, който не може сам да се погрижи за прехраната си днес, а аз вместо да му помогна, да си купя диск с класическа музика. Но през повечето дни не ми се налага да правя толкова крайни избори. Около мен има много нужди, в които си заслужава да инвестирам онова, което ми е поверено, но има и много творци, чието изкуство е израз на призванието им, и отразява способностите на същинския Творец, от когото произхождат всички дарби и таланти. Ако игнорирам тях за сметка на “по-практичните” нужди, то означава, че обръщам гръб на цял един спектър от Божието творение, а съответно и на Божиите намерения за света. Защото светът не е създаден само да “върви”, а и да отразява красотата на Божието добро. Както древните философи са разбирали, красотата, хармонията и нравствеността са взаимосвързани качества на съвършеното творение.

Не бих могъл да претендирам за хармония с Божиите намерения, ако обръщам гръб на нуждаещи се хора около мен. Бих бил късоглед за същите Божии намерения обаче, ако не инвестирам в призванието на онези, на които Творецът е дал способност да отразяват неговата красота в своите произведения.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Разсъждение на глас №55: Инвестиции в трайно добро

Разсъждение на глас №55: Инвестиции в трайно добро

ВМЕТКИ

Какъвто и да е размерът на богатството/капиталите/имота ми, дадени са ми, за да служат за добро. Предназначени са да посрещнат нуждите на мен и онези, които зависят от мен, както и на други нуждаещи се, които попадат в близост до мен. Някъде сред всички тези нужди обаче е и необходимостта от институции, които да бъдат инструмент за добро в обществото.

  • Има смисъл да инвестирам в образователни институции (университети, гимназии, начални училища, научни центрове, и т.н.), които ще способстват хората да опознават света, в който живеем, както и самите себе си.
  • Има смисъл да инвестирам в библиотеки, които дават достъп до това знание на онези, които желаят сами да определят пътя на своето образоване на поносима цена и с желаното темпо.
  • Има смисъл да инвестирам в болници и клиники.
  • Има смисъл да инвестирам в детски градини и детски клубове (включително за деца със специални нужди).
  • Има смисъл да инвестирам в пансиони за възрастни хора и хора със специални нужди.
  • Има смисъл да инвестирам в изследователска и развойна дейност, която води до качествено подобряване на условията на живот и работа.
  • Има смисъл да инвестирам в бизнеси, които предлагат необходими и качествени услуги на устойчиви цени.
  • Има смисъл да инвестирам в производства, които използват отговорно природните ресурси, включват ефикасни и иновативни процеси, и водят до полезни и качествени продукти.

Всяка от тези области (които представляват само примерен списък от възможности) на инвестиране е всъщност начин да посрещна нуждите не на един индивидуален мой близък, а на дадена местна общност като цяло. Подобни инвестиции са не по-малко изграждане на Божието царство и ангажираните в тях са не по-малко “служители”.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

 

Translate »