ВМЕТКИ

Хората сме творение на изкуството и затова част от същността ни е да привличаме възхитени погледи към своя творец. Също толкова присъщо ни е да се възхищаваме сами на създателя си. Това “поклонение” не предполага задължително каквито и да било ритуали, а се изразява в постоянното съзнание, че аз не съм “мой си”. С това съзнание дори самоанализирането ми е разговор с твореца, а не монолог.

Именно това автоматично и постоянно общуване между мен и моя създател прави най-обикновените и делнични мои действия акт на поклонение. Именно това непрестанно общуване прави разграниченията между духовни и светски дела изкуствени и сбъркани.

Животът-поклонение не предполага когато се храня да сричам непременно молитви, когато си почивам да чета Библията, а когато правя любов да си представям Бога (каквото и да означава това). Поклонението не ми пречи да бъда изцяло погълнат от видимия свят около себе си, защото моят създател общува с мен именно в този свят.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.