Къде са героите сред българските полицаи?

Къде са героите сред българските полицаи?

КАТО СТАНА ДУМА…

През последните няколко дни попадам на доста коментари от познатите ми във Facebook, в които се оправдава поведението на полицаите в София на 2-ри септември с факта, че срещу тях е упражнена агресия от страна на протестиращите. Публикуват се снимки на летящи към полицаите шишета и бомбички, посочва се броя служители на полицията, на които е оказана медицинска помощ. Всичко това се придружава с риторичния въпрос: “Това ли са “мирните” протести?” и заключението, че българските полицаи са дори твърде търпеливи, защото в други държави такова поведение на протестиращите не би било толерирано така дълго.

Такива публикации обаче се фокусират върху един твърде ограничен отрязък от картината. Нека добавя още малко щрихи към нея, които знам от приятелите и познатите ми, които протестират на площада и участват в блокадите на кръстовища.

Всеки от приятелите ми протестиращи потвърждава, че агресивните прояви на 2-ри са инициирани от провокатори – млади хора с държане и вид, които показват, че са част от футболните агитки. По тях се повличат и много малка част от обикновените протестиращи. Мнозинството от редовно протестиращите обаче не само не подкрепят и участват в тези действия, но и взимат мерки да се разграничат. Когато мои близки познати отишли при полицаите и им показали провокаторите, полицаите отговорили, че не могат да помогнат. Същите познати свидетелстват, че след това полицаите нападат движещи се протестиращи в гръб и арестуват мирно ходещи протестиращи. Ако за някого това е новина, нека да потърси записите на излъчванията в реално време от Иво Божков и Crazy Bulgarian, където се вижда как полицаите бият невъоръжени цивилни, а към снимащите наоколо се държат като селски пехливани с език на каруцари.

Никога не съм бил полицай и не претендирам да познавам тази професия. Петнадесет месеца от военната си служба обаче прекарах в експерименталния батальон за сини каски към бригадата в Карлово. През август 1996 г. участвах в международно учение в базата на морската пехота в САЩ, където едно от занятията включваше омиротворяване на граждански бунт в малко градче. Един от базовите принципи, на които ни обучаваха, беше реципрочност на силата. Т.е. срещу нож не вадиш пистолет. Срещу невъоръжен не вадиш палка. Когато невъоръжени бягат от теб, не ги преследваш и налагаш с палка. Когато тълпата стане агресивна, обучаваха ни, че можем да влияем психологически като настъпваме в редици и удряме с палки по щитовете. Ако и това не помогне, тогава полицейските части образуват карета, които настъпват бавно и решително сред тълпата, така че да я разделят на по-малки групи и по този начин разпръснат. При всичко това не се раздават удари. Кадрите от 2-ри през деня и вечерта показват, че или българските полицаи са необучени/некомпетентни, или са получили нареждания, които са неадекватни. Във всеки случай, тъй като заплатата на тези полицаи идва от моите данъци, имам пълно право да им държа сметка да започнат да действат адекватно.

Има и още нещо. Именно по време на службата ми в поделението за сини каски се случиха и масовите протести срещу правителствотио на Жан Виденов. Тогава гражданите блокираха не само кръстовища, но и междуградски пътища. Протестиращите в Карлово бяха наизлезли на пътя към Сопот на метри от спалните ни помещения. Тогава най-опитният и уважаван офицер в поделението, който за кратко време ми беше ротен командир, ни събра всички младши сержанти и ефрейтори, и ни обясни, че при тази напрегната ситуация може да се стигне до там, че да ни мобилизират и изпратят срещу протестиращите, макар че по закон не можеха да го правят. “Ако се случи това” – ни каза той – “не забравяйте, че срещу вас ще са собствените ви майки, бащи, братя, сестри. Не изпълнявайте всяка заповед!” Никога не забравих думите му.

Чета коментари, че било нормално полицаите да се изнервят, след като висят по цял ден и ги обиждат. Не, не е нормално да се изнервят. Плаща им се да не се изнервят. Друг въпрос, че ако не ги устройва, или началниците им са корумпирани, имат свободата да напуснат. Изборът да останат и да се превръщат в маша на корумпирани управници, така че да упражняват насилие над сънародниците си, е избор на съвестта. Тези полицаи не са герои. Те са срам за службата си. Героите щяха да откажат да изпълняват такива заповеди. Има и такива сред българските полицаи.

Един от най-мъжествените и умни младши сержанти в ротата ни при сините каски, който беше любимец и на споменатия по-горе офицер, след години стана полицай. Имам огромно уважение към него, защото е прекрасен човек – честен, разбран, винаги готов да помогне, а същевременно интелигентен, атлетичен, способен в много области. Беше физически най-добре подготвеният сред всички военнослужещи в поделението. А същевременно скромен и истински добър – закриляше онеправданите и се застъпваше за унижаваните. По-късно стана шампион на България по делтапланеризъм. Този човек е герой. Лично от него знам колко корумпирано е началството на полицията. Човек като него никога няма да видиш да бие с палка мирни граждани.

Когато говорим за поведението на полицията на 2-ри септември трябва да вземем предвид и тези аспекти от картината. А що се отнася до хвърлящите павета и бомбички, палещите слама, удрящите полицаи с трибагреници, моля, нека ги арестуват.

П.П. Преди три дни Дарик радио публикува изключително информативно интервю с преподавателя и експерт по национална сигурност, както и бивш главен секретар на МВР, проф. Николай Радулов. В него осветлява много повече аспекти на събитията на 2-ри септември и динамиката на случващото се в българската полиция. 


Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

За бежанците, свободата и карикатурите на “Шарли Ебдо”

За бежанците, свободата и карикатурите на “Шарли Ебдо”

КАТО СТАНА ДУМА…

Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие “Европа не ходи по вода”. В статията си тя коментира последните “скандални” карикатури на “Шарли Ебдо”. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!

Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на “Шарли Ебдо”.

(more…)

Halloween може да бъде християнски празник

Halloween може да бъде християнски празник

КАТО СТАНА ДУМА…

Снощи за трета поредна година празнувахме Halloween. Събрахме се четири семейства от нашата църква (поканени бяха и други, но нямаха възможност да се включат) на вечеря и импровизиран маскен бал. Всички (с малки изключения) се бяхме маскирали по повече или по-малко ужасяващ начин. Събрахме се снощи, а не днес, защото така се оказа по-удобно за всички ни. А защо празнувахме с маски ли? Радвам се, че попитахте.

(more…)

Откъде идват предразсъдъците срещу циганите?

Откъде идват предразсъдъците срещу циганите?

КАТО СТАНА ДУМА…

Основният автор на този текст е моята съпруга, Катрин. Преди около месец и половина тя публикува на стената си във Facebook наблюдения от поведението на деца в парка. Разказът й породи оживена дискусия, която ще се опитам да предам по-долу, защото смятам, че изказаните мнения са полезни за осмисляне на заглавния въпрос. Катрин разказа:

(more…)

Сред протестантите в България има корупция. Нещо ново?

Сред протестантите в България има корупция. Нещо ново?

КАТО СТАНА ДУМА…

Тази вечер изнесох (не съвсем кратка) лекция в Първа евангелска съборна църква в София. Темата на лекцията ми беше “Увод в Проповедта на планината”. Това е най-старата протестантска църква в града (началото ѝ датира от 1864 г.). В нея са се запознали дядо ми, п-р Васил Ангелов (второ поколение протестант, който е получил богословското си образование в престижните Wheaton College и Dallas Theological Seminary в САЩ), и баба ми, Здравка Оббова (дъщеря на Александър Оббов, политик и министър на земеделието в няколко правителства преди и след Втората световна война). Споменавам тези подробности, защото ме порази контрастът между тази типична “протестантска” вечер и новината, разпространила се с мълниеносна скорост из Facebook кръговете на приятелите ми евангелисти.

(more…)

Циганските въпроси

Циганските въпроси

КАТО СТАНА ДУМА…

Започвам нова поредица, но не нова рубрика, каквито вече има предостатъчно в този сайт. Тази поредица назрява вече повече от година в главата ми. Реших да я озаглавя “Циганските въпроси”. В нея ще пиша относно циганите (предимно в България, но не само) и въпросите, които се пораждат у мен в резултат на взаимодействията ми с тях.

(more…)

Изявление по случай идването на Бени Хин в България

Изявление по случай идването на Бени Хин в България

Най-често се старая да подчертавам, че съм различен от баща си. С него нерядко имаме различни мнения и подходи към живота. Разбира се, в действителност много си приличаме (повече, отколкото вероятно ми се иска да призная), а понякога се случва и да сме единодушни. Така е и в случая с отношението ни към идването на Бени Хин в България.

(more…)

Хомосексуализмът – категорична неопределеност или безсърдечно безразличие

Хомосексуализмът – категорична неопределеност или безсърдечно безразличие

КАТО СТАНА ДУМА…

Някои размисли по повод на току-що разпространената “Инструкция” от Ватикана, в която се постановява, че активни хомосексуалисти не могат да стават свещеници (вж. Mediapool.bg).

Похвално е, че римокатолическата църква се стреми към доктринална и етична яснота. Следният цитат от монсиньор Стив Ролф, ректор на Mount St. Mary’s Seminary в Мериленд, обаче е симптоматичен за широкоразпространеното (не само сред католиците) избягване на категорични оценъчни твърдения по отношение на морала:

“От учението на църквата по въпроса за човешката сексуалност, което остава непроменено от първи до двадесети век, явно следва, че хомосексуализмът е съществено увреждане. Той е психосексуално увреждане… Означава ли това, че даден човек е нечестив или зъл? Не. Означава само, че страда от психосексуално увреждане.”

(из публикацията “Vatican issues gay policy document” (29 ноември 2005 г.) в CNN.com)

Да наречеш хомосексуализма психосексуално увреждане не е неправилно, макар да е само част от истината. Но когато категоризацията ти изключва християнската концепция за грях, тогава определено си встрани от действителността.

Понятия като увреждане и смущение са описателни или обяснителни, и имат своето място в медицината или психологията. Те обаче не се занимават с въпроса за разликата между добро и зло, или нормално и ненормално. Последните са предмет на етиката. Да се използват описателни/аналитични понятия в качеството на морална оценка (или въздържане от такава) е не само богословска, но и логическа грешка.

Бог не разкрива в Библията медицинско или психологическо обяснение за явлението хомосексуализъм. (Макар според мен да имаме основания да твърдим, че хомосексуализмът, както и всеки друг грях, се дължи на вроденото желание на човека към независимост от Бога. А откъсването от Божията любов води до изгубване на всякаква сигурност, включително и по отношение на сексуалната идентичност, и отчаян стремеж към намиране на заместител като източник на любов, приемане и сигурност. Разбира се, има много повече фактори.) И двете части на Божието Слово обаче – Старият и Новият Завет – недвусмислено окачествяват хомосексуализма като грях, а библейското разбиране за грях е извращение – обръщане наопаки на реда, според който Бог е сътворил света.

В наше време изглежда съществува масова неспособност да разграничаваме между моралната оценка и личното отношение. Едно хармонично с Библията разбиране за хомосексуализма третира хомосексуалните наклонности като трагична последица на първоначалното грехопадение и човека, който се бори с тези наклонности, като равен по ценност с всеки друг човек. Той е скъпоценен в Божиите очи, както всеки друг човек, когото Бог е създал, и има нужда от помощ, както всеки друг от нас грешниците.

Разбирането, че всеки човек се ражда грешен, т.е. бунтовно разположен и стремящ се към независимост от Бога, означава, че независимо от конкретните прояви на това състояние, фундаментално никой не е по-добър или по-лош. С други думи, независимо от това, че аз не съм изкушен точно от това греховно/ненормално поведение, нямам основания да смятам себе си за по-праведен от който и да било хомосексуалист (в случая не обръщам внимание на факта, че като повярвал в Христос и негов последовател, придобивам неговата праведност и пред Бога съм невинен).

Същевременно, хомосексуалистът, който не признава, че има проблем и трябва да съобрази живота си с начина, по който Бог е предназначил той да се живее, се явява закоравил се бунтовник, който се нуждае от молитва и изобличение. Това изобличение със сигурност трябва да отразява неговата с нищо неотменима стойност като сътворен от Бога човек, но и не бива да забулва категоричната оценка за трагичното му състояние на живеещ ненормално и нещастно отделен от Бога.

С всичко това искам да кажа, че онези, които мразят хомосексуалистите и биха желали тези личности да не съществуват, определено не отразяват отношението на Бога, който призовава грешниците да потърсят помощ и примирение с Него, а не търси само повод да ги унищожи. От друга страна, онези, които не виждат в хомосексуализма нищо ненормално и го насърчават, са морално слепи и пренебрегват факта, че грехът не е нещо неутрално, т.е. постоянстването в него закоравява и все повече разрушава личността, а Божието търпение не е безгранично. По същество, тази втора позиция е и изключително безсърдечна, защото показва безразличие спрямо съдбата на човека до теб.

В контекстта на всичко това е ненормално, че един римокатолически свещеник е способен от една страна с основание да не допуска непокаяли се хомосексуалисти (библейското разбиране за покаяние се свежда до промяна в начина на живот, а не само съжаление) до подготовка за свещеническо звание, а от друга, да омаловажава сериозността на техния морален избор и бунтовно разположение.

Може би точно това все по-масово разпространено сред вярващите от всички християнски деноминации противоречиво отношение е причината поддръжниците на хомосексуализма да атакуват с обвинения за фарисейско лицемерие, непоследователна закостенялост, авторитарно желание за запазване на статуквото и т.н. Такива обвинения често имат фактически основания, макар и да са фундаментално неверни, и да загърбват същността на въпроса.

Ричард Джон Нюхаус има кратки бележки по повод на “Инструкция”-та. Той определено е по-наясно от мен с контекстта в рамките на римокатолическата църква. Обърнете внимание на този чудесен сайт с информация за Нюхаус и връзки към негови статии и книги! А тук може да придобиете по-добра представа за новия папа и неговия кръг от съмишленици – богословски задълбочени и активни в обществото католици.

Извори за по-задълбочено изследване:


Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.