Животът ми не се дели на живеене за себе си и работа за Бога. Всекидневието ми е едновременно поклонение на Бога, работа за него и наслаждаване на всичко, което е сътворил и ми е дал. Поклонението не започва когато свърши наслаждаването, нито пък е почивка от работата. Трите се случват едновременно и без прекъсване.
Тази интегрираност на живота не е постижение, запазено за свръхнадарени светии или отвлечени мистици, а реалността след завръщането на Владетеля във владенията му преди около 2000 години. През повечето време не си даваме сметка за нея, защото сме приучени да гледаме на живота фрагментирано, така сякаш Богът тепърва има да започва да управлява. Живеем така сякаш Владетелят се събужда само в неделя, а през останалите шест дни от седмицата ни е оставил на самотек. Останали сме с впечатлението, че се интересува само от работата на дежурните на заплата. А намеренията му са чисто и просто да поддържа криво-ляво една барачка (макар и често богато украсена). И затова считаме ежедневието си за отделено от него и „наше“.
Ежедневието ни е едновременно наше и Божие, материално и духовно, обикновено и необикновено. И Богът не ни дава възможност да почиваме, гледаме телевизия и филми, слушаме музика, спим, ядем, общуваме, любим, работим и т.н.. от нямай къде, защото сме твърде неспособни да живеем изцяло за него, а защото именно във всичко това живеем с него. Той е не по-малко заинтересуван от тези области на живота, отколкото сме ние. Всъщност, дори много повече, защото вижда връзките между всичко ясно.
Колкото повече разбирам какво точно се е случило когато Иисус Христос се е родил в Палестина, толкова по-богат и интегриран осъзнавам, че е животът ми.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.