ВМЕТКИ

Една от големите промени, които настъпват с раждането и живота на Христос, е, че Богът не общува вече с хората само на избрани места като планини и хълмове, нито пък само в специални сгради като шатри и храмове. От Христос насам всеки може да общува с Бога навсякъде, а който го прави става своеобразен храм на Бога.

Нещо повече, от Христос насам Богът живее сред хората в лицето на всички, които общуват с него. Преди още думата “църква” да се е използвала за сградата, където християните се покланят на Бога, тя е обозначавала сборището от последователи на Христос. Сборището на едно конкретно място, както и сборът от всички последователи на Христос на всяко място и от всяка епоха. И именно тази “църква”, това сборище от вярващи хора, е наречено храм на Бога.

От Христос насам не хората е нужно да ходят в храма, а храмовете отиват при хората, които още не познават Бога. И не само отиват при тях, за да им изнасят пропаганда, а живеят помежду им. Богът е по-близо до хората откогато и да било преди.

От Христос насам не е нужно хората да се приготвят специално (да се изкъпят, да си облекат празничните дрехи, да постят), за да отидат в храма, защото Богът е между тях ежедневно и ги вижда такива, каквито са си у дома.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.