Започвам нова поредица, но не нова рубрика, каквито вече има предостатъчно в този сайт. Тази поредица назрява вече повече от година в главата ми. Реших да я озаглавя “Циганските въпроси”. В нея ще пиша относно циганите (предимно в България, но не само) и въпросите, които се пораждат у мен в резултат на взаимодействията ми с тях.
Миналата събота повдигнах въпроси относно участието на протестанти в предстоящите парламентарни избори в страната и намирам за подходящо да продължа с “политическите” въпроси.
Усиленото обсъждане на политически проблеми през изминалата година очерта известни различия сред протестантската общност, а защо не и сред християнската общност като цяло. През по-голямата част от изминалите двадесет и пет години сред въпросните “вярващи” сякаш превес имаше консенсусът, че “комунистите” са лоши, а онези, които са срещу тях са добри. В първите години на прехода противопоставянето беше най-изострено и ставаше въпрос просто за сини срещу червени. Ако е имало други мнения, те не са се изказвали открито. Впоследствие правителството на “сините” изгуби пред конкуренцията на “царя” и неговите придворни, и картината стана многоцветна. Вече нямаше доминиращ консенсус, а сред християнската общност се чуваха гласове в подкрепа на всички възможни политически сили, с изключение на БСП. Цветовата палитра беше открита за избор, но червеното остана заклеймено като невъзможно.
През последните няколко години обаче разбрах, че някои от приятелите ми, убедени християни, са гласували и възнамеряват да гласуват за БСП (а сега вече и за АБВ). Все още не го заявяват открито, а само пред доверен кръг познати, но и това е невиждано. Консенсусът сякаш съвсем се разпада.
Същевременно сякаш най-гръмки и категорични остават гласовете на поддръжниците на дясното политическо крило. През изминалата седмица от няколко различни места чух мнението, че не може човек да бъде принципен християнин и да има различна от дясната политическа ориентация. Основаваше се на убедеността, че правилно разбиран, християнският светоглед е десен. А онези християни, които залитат вляво, са чисто и просто непоследователни или глупави.
Това повдига въпроса: А какъв е Исус? Ако християнският светоглед намира своето най-отчетливо и ясно изражение в живота на Исус Христос, то какви признаци забелязваме там? Десен или ляв е Христос? Или аполитичен?
Какво мислите? Ще се радвам да споделите и обосновете своето мнение каквото и да е то. Обещавам да не се опитвам да го коригирам според своя аршин.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Преди около година, големият ни син, Филип, изяви желание да се отърве от някои от играчките си като ги продава в парка на други деца. Не знам откъде му беше хрумнала идеята. Може би от някоя книжка или филмче. Във всеки случай аз изказах критично мнение и не я реализирахме. Оттогава обаче продължих да мисля и стигнах до извода, че съм постъпил много глупаво като не съм насърчил импулса към предприемчивост у сина си. И така…
Този път един небогословски въпрос.
След две седмици предстоят поредните избори за народни представители в България. Въпреки продължителните протести миналата година и необичайното активизиране на значителен брой българи, които сякаш едва сега осъзнаха, че политическото мислене и говорене имат огромно значение, на пръв поглед политическата картина не изглежда много променена. Наблюдава се известна смяна на лица и поколения, но политическите послания звучат клиширано, а цинизмът завладява дори мнозина от протестиращите. Сякаш повече от друг път изборът на гласуващите ще бъде не толкова емоционален, колкото прагматичен.
В книгата “Второзаконие” в Библията срещаме най-различни разпоредби към израелския народ. В 15 гл. на тази книга четем разпоредби относно опрощаването на дългове. Текстът гласи така:
Периодично из Facebook се подемат верижни инициативи, свързани с четене и книги. Я ще посочват цитат от произволна книга, я ще изреждат любимите си книги. Тези дни циркулира поредната такава, която се казва (условно) “Моите десет книги”. Никъде не съм видял подробно обяснено условието на играта, но изглежда се разпространява като даден човек изрежда десетте си най-любими (оказали му най-голямо влияние, прочел най-много пъти, спомнящ си за тях с най-голямо умиление?) книги, след което “номинира” един или повече хора от своя списък с контакти, които се очаква да отговорят на предизвикателството със свой списък. Изглежда, че не е задължително заглавията да са само художествена литература, макар повечето хора да посочват само такава.
Най-често се старая да подчертавам, че съм различен от баща си. С него нерядко имаме различни мнения и подходи към живота. Разбира се, в действителност много си приличаме (повече, отколкото вероятно ми се иска да призная), а понякога се случва и да сме единодушни. Така е и в случая с отношението ни към идването на Бени Хин в България.
Книгата “Битие” стои в началото на Библията и разказва за началото на земята, а първите думи са “В начало Бог сътвори небето и земята”. По-нататък става ясно, че ни разказва и за началото на еврейския народ. Затова с основание я наричат “Книга за началата”. Без обаче да обръщам внимание на множеството спорове относно нейното съдържание, преди време се зачудих: а кога и кой за първи път е чул за съществуването на тази книга изобщо? Откога датират най-ранните сведения за нейното съществуване?