В книгата „Второзаконие“ в Библията срещаме най-различни разпоредби към израелския народ. В 15 гл. на тази книга четем разпоредби относно опрощаването на дългове. Текстът гласи така:
В края на всяка седма година трябва да опрощаваш. Опрощаването пък се състои в това: всеки, който е дал назаем, да опрости заема на ближния си; да не го изисква от ближния си или от брат си, понеже е прогласено опрощаване заради Господа. От чужденец можеш да изискваш, но каквото имаш у брат си, опрости му го, за да няма сред вас сиромах. Защото Господ ще те благослови богато в страната, която Господ, твоят Бог, ти дава, за да я владееш, стига само да слушаш гласа на Господа, своя Бог, и старателно да изпълняваш всички тези заповеди, които днес ти заповядвам. Господ, твоят Бог, ще те благослови, както е обещал, и ти ще даваш назаем на много народи, но няма да вземаш назаем, ще владееш над много народи, но те няма да владеят над тебе.
Ако пък имаш брат сиромах в някое от твоите селища в страната ти, която Господ, твоят Бог, ти дава, не показвай коравосърдечие и не стискай ръката си пред бедния си брат, а отвори ръката си за него и му дай назаем толкова, колкото му е нужно. Само гледай да не ти мине през ум зла мисъл и да си речеш: „Наближава седмата година, годината на опрощаването“, да погледнеш недоброжелателно към бедния си брат и нищо да не му дадеш, така че той да извика против тебе към Господа и така да сториш грях. Винаги бъди готов да му дадеш и когато му даваш, да не ти се свива сърцето, понеже Господ, твоят Бог, ще те благослови за това във всичките ти дела и във всичките ти начинания. И понеже винаги ще има сиромаси в твоята страна, затова ти заповядвам: „Нека ръката ти щедро е отворена за твоя брат, за бедния и за изпадналия в нужда в страната ти.“
Ако твоят брат – евреин или пък еврейка, ти се продаде, нека ти слугува шест години, а на седмата година го пусни като свободен. И когато го пускаш на свобода, не го отпращай с празни ръце; дари го щедро с нещо от стадата си, от хармана и от лина си, дай му с каквото Господ, твоят Бог, те е благословил. Помни, че и ти беше роб в египетската страна и че Господ, твоят Бог, те избави; затова днес така ти заповядвам. Но ако той каже: „Няма да си тръгна от тебе, понеже обичам тебе и дома ти“, защото при тебе му е добре, тогава вземи шило и промуши ухото му на вратата – и той ще ти бъде роб завинаги; така постъпвай и с робинята си. И нека не ти тежи, че си длъжен да го пуснеш като свободен; за шест години той ти е изработил двойно повече от платен наемник и Господ, твоят Бог, ще те благослови във всичко, каквото вършиш.
Второзаконие 15:1-18[1]Библейският цитат е от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. … Continue reading
В горния откъс ясно се заявява, че ако един евреин дължи на друг евреин нещо, заемодателят трябва да опрости заема, за да няма сиромаси в Израел. Същевременно, само няколко изречения по-долу се среща недвусмислената декларация, че винаги ще има сиромаси в страната. Как да разбираме това противоречие?
Ще се радвам да прочета мненията ви. Не е необходимо да сте прочели много, за да имате такова.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Бележки
↑1 | Библейският цитат е от Библия, нов превод от оригиналните езици © Българско библейско дружество 2013. Използван е с разрешение. |
---|