На 16 август 2014 г. обявих, че всяка събота ще публикувам един от множеството въпроси, които занимават съзнанието ми, и на които търся отговор. В последните месеци на 2014 г. пропуснах цели 11 седмици, така че в следващите няколко седмици може да очаквате средно по три публикации с въпроси всяка седмица.
Междувременно ще се радвам, ако споделите своето мнение по няколко въпроса от поредицата, които още стоят без отговор:
- Трябва ли на едно дете да се позволява да чете всичко?
- Какво похвално намира Христос в един корумпиран мениджър?
- Кои са адекватните ни мислители?
- Какво казва Исус Христос с думите си за „другата буза“?
- Оправдано ли е християнин да използва оръжие?
- Заслужава ли си да гласувате за протестантите?
- Защо Бог си противоречи?
- Кога за първи път някой е чул за книгата „Битие“?
- Какво се има предвид под понятието „Божие царство“?
- Каква е същността на учението и действията на Исус Христос?
****************
Аз съм любопитен човек. Искам да знам всичко и в цялост. Стремя се към максимална изчерпателност и дълбочина на познанието. И затова предпочитам да слушам радио отколкото да гледам телевизия, а още повече да чета и обмислям, вместо да разчитам на онова, което успея да доловя от радиото. По тази причина обичам да чета вестници (през последните години по-скоро сайтове) и списания. И съответно периодично изпадам в кратки периоди на маниакален стремеж да изчета целия брой на дадено периодично издание. Имало е периоди, когато съм купувал по шест-седем периодични издания (списания и вестници) на седмица. През последните години пък се снабдявам от интернет с още по-голямо количество периодика. Разбира се, никога не съм бил чак толкова вманиачен, че да успея да прочета и една стотна част от всичко, с което съм се снабдявал. Но стремежът да бъда тотално информиран и да не пропусна нещо все още проблясва мимолетно от време на време.
Затова разбирам онези, които непрестанно четат сайтове, следят блогове, гледат новинарски и публицистични предавания по телевизията, и заливат профилите си в социалните мрежи с коментари и препратки към същите. Информираността е ценност. Неинформираният човек не може да взима мъдри решения.
Питам се, обаче: Доколко е полезно да се консумират новини? Кога потокът информация се превръща от помощник в потоп, който ограничава кръгозора? В какъв момент стремежът към информираност довежда до неспособност да се погледне отвъд тесните ограничения на временните интереси и “актуални” приоритети? Кога потапянето в настоящето смалява перспективата към миналото и бъдещето?
Ще се радвам да чуя вашите мнения по въпроса. Използвайте възможността за коментари под публикацията, за да споделите каква е вашата практика по отношение на информационните медии.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми, и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.