ВЪПРОСИ

Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?

Този въпрос ме провокира да се замисля за нашето положение в България. Няма да питам за интелектуалци, защото понятието у нас сякаш се свързва не толкова с ерудиция и мислене, колкото със сладкодумно говорене/писане. Сред нас “интелектуалец” се нарича не онзи, който последователно проявява способност да разсъждава трезво и задълбочено, както и от различна на масовата гледна точка. Под интелектуалец по-скоро си представяме човек, на когото се плаща да говори или пише за неща, които нямат незабавно практическо приложение. Отношението към интелектуалците в България може да се сравни с отношението на северноамериканските индианци към “лудите” – пазим ги (едва ли не като талисман), защото смятаме, че са специално “докоснати” от “Великия Дух”, но не очакваме от съществуването им да има каквато и да било практическа полза. Затова и най-често използваният синоним за интелектуалец е “дървен философ”. Докато в англосаксонската култура понятието интелектуалец не носи задължителна информация за професионалните занимания на човека (може да бъде журналист, учен, политик, юрист, и т.н.), в България идеята, че един интелектуалец може да печели много пари с труда си е доста съмнителна. Можем да си представим интелектуалец-писател, интелектуалец-учен и интелектуалец-преподавател (хора, на които се плаща сравнително мизерно), но не и бизнесмен, юрист, лекар или политик. Не случайно на случаите, в които изявени вече “интелектуалци” се заемат с политика или бизнес, се гледа като на компромис. В протестантските среди пък интелектуалец почти задължително означава “невярващ”. Затова е странно, когато Джеймс Сайър (американски протестантски “интелектуалец”) пише в “Навиците на ума” (изд. Нов човек, 2011 г.), че още на млади години разпознал призванието си в това на интелектуалец.

По тази причина ще използвам понятието “мислители”. Кои според вас са най-адекватните ни съвременни български мислители? Кои са онези, които не само разсъждават задълбочено и имат богата ерудиция, а чиито идеи разкриват нови хоризонти и посоки за развитие?

Ще се радвам да прочета вашите предложения в коментарите по-долу. Още по-добре ще е, ако не само посочите имена, а обясните и защо въпросната личност е спечелила уважението и одобрението ви.


Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.