
Разсъждение на глас №230: Библията не е книга
Било поради формата, или поради някакви други причини, Библията масово се схваща като книга, зад която стои един ум, който разгръща идеите си последователно и хармонично от началото до края. (още…)
Било поради формата, или поради някакви други причини, Библията масово се схваща като книга, зад която стои един ум, който разгръща идеите си последователно и хармонично от началото до края. (още…)
Целият ми живот е преминал в някаква църква. В който и да било етап от него надали са минавали повече от няколко седмици, през които в неделя да не съм бил на събрание. Всичко това ми е създало множество нагласи и очаквания. Например, спрямо проповедите. (още…)
Християните се боим от интелекта. В момента, в който започнем да говорим за знания за Бога, за разбиране, за мислене, нещо в мен ме подтиква да подчертая, че без сърце интелектът не е хубава работа. Да предупредя, че човек не бива да високоумства, но да се бои. Да припомня, че благовестието е глупост за философите, което означава, че философите трябва да са глупци в очите на вярващите. (още…)
Последователите на всяка религия имат склонност към това. Към практиката на говорене на различен език, според това дали събеседниците са единоверци или друговерци. Разбира се, съвсем естествено е членовете на една общност, споделящи сходен светоглед, да развият свой собствен жаргон, който отразява сходните им виждания и опит. Така се улеснява комуникацията. Когато обаче въпросните хора не са в състояние да обяснят нещо без да си служат със своя жаргон, намирам това за симптом на секта, където идеите се налагат по други способи, а не с убеждение. Това е положението и в много църкви. И едно от последствията е, че се стига до двойнствен живот. В ежедневието, когато са между друговерци, християните говорят като нормални хора на съвсем разбираем език. Между съмишленици обаче, не само си служат с “духовния” жаргон, но и разсъждават за света и живота по друг начин. (още…)
Една от отличителните черти на протестантството е убеждението, че единственият авторитет, определящ вярванията и практиките на християните, е Свещеното писание, а именно каноничните шестдесет и шест книги. Това ударение върху Библията в противовес на църковната йерархия и преданието си има своите исторически основания, и е един от основните фактори за вече необхватното разслоение сред протестантските деноминации и църкви. (още…)
Ренесансът в Западна Европа и вкарването в употреба на печатната преса способстват за разпространяването и превеждането на Библията на все повече езици, както и за ограмотяването на все повече хора. Оттогава насам индивидуалното четене на Библията се налага все повече като практика сред вярващите, за да се стигне до там да бъде дори белег за принадлежност към “верните”. Поне в протестантските среди не може да претендираш, че обичаш Бога и си приел Иисус за Господар на вселената, ако не четеш Библията всеки ден. Независимо дали я разбираш. (още…)
В протестантските среди се шири мнението, че по-добре е да си чета Библията, вместо да си обърквам ума с коментари, богословски съчинения, научни изследвания и “недуховна” книжнина. Не дай Боже пък да чета “нехристиянска” литература (каквото и да означава това понятие)! В подкрепа се цитират откъси от посланията на ап. Павел, където пише, че е избрал да проповядва не с интелектуална и ораторска мощ, за да може да се открои силата на благовестието, което е непривлекателно за пишман-интелектуалците, но сила за спасение на всеки, който смирява себе си пред Иисус Помазаника. (още…)
Не е непременно нужно един добър пастир да бъде богослов на академично ниво, но при нормални обстоятелства не е възможно пастир да не чете, а да бъде адекватен. (още…)