30 авг. 2014 г. | Въпроси
ВЪПРОСИ
Напоследък в сайта писах доста за Божието царство. Но никъде не изложих подредено виждането си за това какво представлява то. А тъй като понятието произлиза от Библията, основателен е въпросът какво всъщност се има предвид под словосъчетанието „Божие царство“? В какъв смисъл е било използвано от юдеите преди Исус? Какво е имал предвид самият Исус когато често говори за „Божието царство“ или „Небесното царство“? Какво са можели да разберат слушателите му? Какво са разбирали под това понятие авторите на евангелията, които предават думите на Исус и реакциите на слушателите му, но вече след събитието на Възкресението?
(още…)
29 авг. 2014 г. | Богословие
Фрагмент от картина на Сюзън Сийвит по мотиви от произведението Allées Piétonnières на композитора Jean-Pierre Stora.
Фактът, че съм ученик на Христос, е неразривна част от моята самоличност и точно затова не ми е необходимо непрестанно да го подчертавам или споменавам. По един или друг начин този факт хвърля отражение върху всичко, което съм, което говоря, и което върша. Не се налага изкуствено да го вмъквам във всеки разговор, защото естествено се включва там където му е мястото. А когато го споменавам, не е защото се чувствам принуден да го правя, за да спечеля някакви „точки“ пред съответните религиозни авторитети, а защото до такава степен мотивира решенията ми и целия ми светоглед, че ако не го спомена, ще остави странна празнина.
Благовестването не е нещо, което започвам да правя в един момент, а в друг – преставам. По един или друг начин, по-ясно или по-неясно, целият ми живот е свидетелство за Христос и царството, което е установил и разраства. Никога вече (защото в младежките си години малко или много съм изпадал твърде близо до това) не се опитвам да „продам“ на събеседника си пакет от религиозни преживявания, доктрини и условия. Понякога в разговор с познати и приятели (почти никога с непознати), става ясно, че имат въпроси, на които съм открил, че Исус Христос дава смислен отговор. А друг път се случва „нехристияни“ да ми говорят за копнежи и планове, които се припокриват едно към едно с Божието царство. И в такива случаи „благовестието“ става естествена част от разговора. Не е нужно да става, но ако не го спомена, всеки от познатите ми ще се зачуди защо го премълчавам.
(още…)
28 авг. 2014 г. | Богословие
„Християни“ протестират в САЩ.
За да „свидетелствам“ за Христос не е нужно да декларирам мнението си по всички въпроси, които имат връзка с християнството. Всъщност, християнството има връзка с всички въпроси, така че избирателното публикуване на декларации издава било ограничен светоглед или пък политически намерения, маскирани зад нравствена чувствителност.
Християнинът може да има мнение по всякакви въпроси и свободата да го изразява. Това е естествена част от неговата позиция на гражданин. Не е необходимо всеки път да подчертава, че тези мнения са „християнски“. В крайна сметка по много въпроси е възможно да има повече от едно християнско мнение.
(още…)
26 авг. 2014 г. | Богословие
Агресивно улично „благовестване“
Мнозина християни сме стигнали до заключението, че да свидетелстваме за Христос означава да говорим на всекиго, при всеки случай, на всяка цена само за Исус. Няма значение от какво точно се интересува събеседникът ни. Няма значение дори дали изобщо желае да бъде наш събеседник. Няма значение какво точно разбира или си представя под понятия като Христос, грях, вяра, и т.н. Няма значение дали има по-голяма потребност да бъде изслушан отколкото обговорен. Единственото, което има значение е да му „кажем“ добрата вест. Защото кой знае дали само минути по-късно въпросният човек няма да бъде блъснат от автобус…
(още…)
25 авг. 2014 г. | Богословие
Религиозни символи
Всеки вярва в нещо или някого (атеистите вярват в науката, в собствените си рационални способности, и т.н.), така че няма същински невярващи. Има друговерци. Друговерците са хора, на които Христос не се е разкрил напълно. Или пък се е, но не го понасят, защото се отвращават от ценностите му. Във всички случаи не са ми врагове „по дефиниция“, нито пък потенциален материал за „зарибяване“.
Друговерците са хора, на които Творецът е дал не по-малко отколкото е дал на мен. Така че не само те трябва да слушат мен, а и аз имам нужда да слушам тях. Понякога без дори да искат или съзнават може да ми разкрият много за величието и намеренията на Бога. Не всяка вяра заслужава еднакво внимание, но всеки вярващ заслужава уважението и вниманието, които се полагат на личност, сътворена от същия единствен Бог.
(още…)
23 авг. 2014 г. | Въпроси
ВЪПРОСИ
Мозайка на Исус Христос от църквата „Св. София“ (Хагия София) в Истанбул, Турция (http://j.mp/1zi29G0).
Ако трябва буквално само с две думи да опишете същността на учението и цялата дейност на Исус Христос, какви биха били те?
Такива въпроси обикновено носят риска от опростяване, затова никак не ги обичам. Но друг път разполагаме с достатъчно сведения, които да ни позволят да отговорим на въпроса. От всичко, което ви е известно за Исус Христос, има ли нещо, което може да ви подскаже отговора? Не забравяйте, че често подходът на отговаряне може да е по-важен от конкретния отговор!
(още…)
23 авг. 2014 г. | Богословие
Патерица
Твърде много от християните делим хората на две категории: вярващи и невярващи. Вярващите са „нашите“: онези, които споделят нашия светоглед, преживявания и предразсъдъци. (Виж, ако се отъждествяват като християни, а имат сериозни различия с нас, и то най-вече в областта на предразсъдъците ни, тогава най-често просто поставяме християнството им под съмнение…) Невярващите от друга страна са „другите“: онези, на които не казваме всичко, и пред които не се държим съвсем естествено, защото може да не ни разберат. Опасяваме се, че ако разберат всичко за нас, може да не клъвнат кукичката на „добрата вест“, която – честно казано – и нас понякога не ни изпълва с чак такъв ентусиазъм. Или пък ни е страх, че ще ни презрат. А ние копнеем за тяхното одобрение, защото то би укрепило чувството ни, че сме намерили истината. Пък и им завиждаме нерядко…
(още…)
22 авг. 2014 г. | Богословие
„Желязо остри желязо“, картина от Iconverse (http://j.mp/1v4AWZT)
Никой не може да израства в благочестие (с други думи, като ученик на Христос) сам по себе си. Имаме нужда от близки приятели, както и от наставници. Те са огледалото, в което се отразява нашата зрялост. Те са онези, към които се упражняваме да бъдем себе си. Те са и най-естествения източник за подкрепа и корекции.
Християнинът, който няма кръг от близки приятели и познати, пред които е естествен, защото го познават така добре, че не биха повярвали на преструвките му, не може да бъде чист по сърце. Не можем да бъдем прозрачни по принцип. За това са нужни хора, които да ни гледат и да ни казват истината в очите. И то не само съмишленици, но и друговерци.
Ако напоследък никой от близките и познатите ми не ми е казвал неудобни истини за мен самия (а в живота на всекиго има такива истини), тогава е много вероятно да съм им запушил устата със своето криене и повърхностни взаимоотношенияния. В такъв случай е в мой интерес да възстановя прозрачността и искреното говорене.
(още…)
