От много хора съм чувал твърдението: „Не съм толкова богат, че да мога да си позволя да купувам евтини стоки.“ Съвсем съгласен съм с него. Разбира се, много зависи от това какво имам предвид под „евтино“. (още…)
Щом липсват универсални и изчерпателни заповеди от Бога относно харченето на пари, християнинът не е в състояние да издава категорични присъди относно практиките на другите. Мога да отсъждам само по отношение на собствените си решения и действия. Разбира се, никой не може да ми забрани да използвам разума си и да си оформям мнение относно действията на другите, но би следвало да съм наясно, че поради ограничената си гледна точка преценките ми не може да са окончателни. С две думи, нямам право да казвам на когото и да било другиго как точно да харчи парите, с които разполага. (още…)
Понякога ми се иска Богът да спусне един подробен списък с всичките си изисквания, така че да има пълна яснота. Вместо да се чудя оправдан ли е един разход или друг, просто ще се ориентирам по списъка. Не че и тогава не бих намерил начин да оправдая някое и друго изключение, но все пак… (още…)
Мога ли да си позволя да отида на скъпа почивка или да се нахраня в скъп ресторант, ако знам, че в същия град има хора, които не могат да си позволят да си купуват луканка (например)? Това вероятно е един от най-трудните въпроси, с които съм се сблъсквал. (още…)
Сред някои християни битува мнението, че ако човек е принуден да живее с нередовни и ниски доходи в продължение на месеци, и дори години, вината трябва да се търси в самия него. Претендират, че ако човек живее в послушание на Божиите заръки, то е напълно невъзможно да живее в мизерия продължително време. Ако се огледам и установя, че се намирам в такова положение, трябва да попитам Бога къде съм сбъркал, и да променя начина си на мислене и приоритетите, които ме ръководят. (още…)
Управляването на пари е контрол, а не мога да контролирам каквото и да е, ако се чувствам напълно в плен на обстоятелствата. Ако избягвам всякакво финансово планиране, защото се смятам твърде беден, че да мога да си позволя да спестявам, или пък робувам на стремежа да се докажа, да впечатля околните, да не изпусна някое удоволствие, тогава практически отдавам контрола над онова, което Богът ми е дал, на нещо или някои други. Еднакво наивно е както да претендирам, че имам пълен контрол над обстоятелствата, така и да се отказвам от всякакво планиране, защото „Какво ли изобщо зависи от мен?“. Настойникът е мениджър, а мениджърите, които отказват да носят отговорност под предлог, че нищо не зависи от тях, ги уволняват. (още…)
Пътят към излизане от бедняшкия манталитет е да осъзная, че парите и материалните притежания не са най-ценното на този свят. Това обаче не може да стане като просто си наложа да не ги ценя толкова много. За да престанат да бъдат приоритет за мен, трябва да оценя нещо друго или някой друг повече. Оценяването обаче не става по команда, а следва естествено убежденията. Ако искам парите и материалните притежания да изгубят ореола си на моята най-голяма скъпоценност, ще трябва да открия какво е действително по-ценно от тях. (още…)
Всички, които ме познават, знаят, че обичам да задавам провокативни и трудни въпроси. Това е станало до такава степен моя отличителна черта, че преди няколко месеца реших да го изградя и като свой бранд: ЧЕСТО ОТБЯГВАНИТЕ ВЪПРОСИ. Поставям ударение върху това, че не се притеснявам да повдигам въпросите, които биха накарали мнозина други бързо да сменят темата. Искам да стигна колкото е възможно по-надълбоко в познанието си за всичко, което ме интересува, а форматът с въпроси и отговори е най-интересния подход на учене, който поне на мен ми е познат. (още…)