Мога ли да си позволя да отида на скъпа почивка или да се нахраня в скъп ресторант, ако знам, че в същия град има хора, които не могат да си позволят да си купуват луканка (например)? Това вероятно е един от най-трудните въпроси, с които съм се сблъсквал.
По-новата и скъпа кола, както и скъпата електроника, бих могъл да оправдая с нуждите на работата ми, да речем. Но какво да кажа относно онези неща като дрехи, храна, мебели, жилище, които по същество вършат една и съща работа независимо от това колко струват? Ами изкуството? Оправдано ли е да платя стотици или хиляди левове за една или няколко картини, които просто ще висят на стената ми? Мога ли с чиста съвест да отида на концерт, за който съм платил също толкова, колкото е месечната пенсия на някоя грохнала и гладуваща баба? Или на подобни удоволствия и красоти може да се наслаждавам чак когато няма повече хора, които да се разболяват и умират в резултат на недохранване? Чак когато всяко дете на тази земя има здрав покрив над главата си, подходящи дрехи, грижовна закрила и топла здравословна храна?
За невярващия в Бога дилемата е не по-малко емоционално натоварена, но сякаш интелектуално по-ясна. В крайна сметка живеем в очевидно несправедлив свят, така че не мога да нося отговорност за всички злини и незадоволени нужди по света. Стига да не съм пълен егоист може спокойно да си позволявам различни удоволствия, защото в крайна сметка нали те също подпомагат икономиката и осигуряват работни места?
За вярващия в Бога картината се усложнява значително. От една страна се чувствам отговорен за това как харча парите си, защото съзнавам, че не са мои. Освен това живея с нагласата, че Богът променя този свят към добро именно чрез моите действия и инвестиции. А не на последно място и се страхувам, че ако загърбя нуждите на онези в по-необлагодетелствано положение от мен, това ще ме направи по-малко човечен. Срещу горните съображения пък се изправя наблюдението, че самият Бог изглежда разточителен като творец и снизходителен към желанията ни да се наслаждаваме на красотата на творенията – неговите и нашите.
Колко съм окаян! Къде да намеря така жадуваните ясни параметри?
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.