Сред някои християни битува мнението, че ако човек е принуден да живее с нередовни и ниски доходи в продължение на месеци, и дори години, вината трябва да се търси в самия него. Претендират, че ако човек живее в послушание на Божиите заръки, то е напълно невъзможно да живее в мизерия продължително време. Ако се огледам и установя, че се намирам в такова положение, трябва да попитам Бога къде съм сбъркал, и да променя начина си на мислене и приоритетите, които ме ръководят.
Чудя се, ако е вярно това, означава ли, че хората, които живеят цял живот в охолство, са послушни на Бога и живеят с правилни разбирания, и приоритети? И не се ли подвеждат въпросните християни да приемат за даденост, че богатство означава винаги високи доходи, а по-високи доходи е винаги равносилно на добро?
Мисля си, че ако в продължение на много дълго време живея с нередовни и ниски доходи, и не съм съзнателно избрал това положение, нито пък съм щастлив с него, тогава би било добре да помисля как може да го променя. От друга страна си давам сметка, че както понятието “ниски доходи”, така и понятието “мизерия” е относително. Онова, което аз бих сметнал за мизерия, са всъщност условията на живот на поне две трети от населението на нашата планета. Сред тях има немалко уповаващи в Бога хора (защото по-голямата част от християните по света обитават именно този “трети свят”), които имат максимално коректно разбиране за парите, доколкото им позволяват обстоятелствата, и сравнително безупречни приоритети. И въпреки това преживяват не само години, а и целия си живот при мизерни – спрямо моето равнище – условия. Да се твърди, че равнището на живот на човека зависи само от личното му упование в Бога, от разбиранията и приоритетите му, показва едно твърде наивно гледище за системното зло в този свят.
Преобладаващият брой християни, както в историята, така и днес, са живяли и живеят при условия, които са отчайващо мизерни спрямо средните за България (да не говорим за Европа). Да твърдим, че това е така, защото не са уповавали достатъчно в Бога, не са имали правилни разбирания за парите, и са живяли с разбъркани приоритети, е меко казано арогантно и късогледо. Макар и най-общо през вековете църквата да се развива в разбирането си за икономиката, не сме толкова радикално различни от своите предци. Но живелите като християни в България преди 1989 г. знаят какви ограничения налага системата върху възможностите на хората за развитие и благополучие. А в по-голямата част от света днес системните злини са далеч по-сериозни от онези в страната ни по време на “комунизма”.
Нещо повече, самата Библия никъде не обещава на уповаващите в Бога траен икономически прогрес. Срещаме обещания, че Богът няма да остави праведник (т.е. уповаващ в Бога) да умре от глад и като че ли разказите в Библията илюстрират богато това. Богът намира начини да се погрижи за онези, които разчитат на него. Което не пречи на огромната част от същите “обгрижени” хора да живеят на равнището на “екзистенциалния минимум”. Не е случайно, че дори в Мойсеевия закон срещаме подробни указания за показване на милост към немотните. По нищо не личи те да се третират като до един неверни, неуки и с объркани приоритети. В общности, където индивидът има твърде малко възможности да подобри своето материално положение, естествено е мнозина едва да преживяват. И това няма никакво отношение към моралното или духовното им състояние.
На трето място, познавам предостатъчно християни, които съзнателно са избрали да живеят в относителна мизерия, защото икономическото благополучие не им е приоритет. Предпочитат да живеят бедно и да нямат никакви спестявания, но да споделят трудностите на околните, и всяко свое благо с тях. Такива са били мнозина от мисионерите през вековете преди съвременния американски модел на мисионерство да се превърне в идеал. В действителност такива са и значителна част от мисионерите по света днес (идващи от страните от “третия свят”), само че за тях рядко се чува.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Тракбек/пингбек