Понякога ми се иска Богът да спусне един подробен списък с всичките си изисквания, така че да има пълна яснота. Вместо да се чудя оправдан ли е един разход или друг, просто ще се ориентирам по списъка. Не че и тогава не бих намерил начин да оправдая някое и друго изключение, но все пак…
Богът обаче ми е дал свобода. Разполагам с повече или по-малко общи насоки относно това за какво точно го е грижа и какво цени, но извън тези контури имам огромна свобода за избор. Не би могло и да бъде иначе, защото лоялността се изпитва именно в контекста на доверие и свобода. Ако ми беше спуснат подробен и изчерпателен списък със забрани, заповеди и заръки, тогава щях да бъда просто слуга без право на глас. А по някаква странна своя приумица Богът предпочита да гласува доверие на управители, отколкото да държи на работа слуги. Богът е от силните и уверени лидери, а не от недоверчивите шефове, които не могат друго освен да микроменажират.
По отношение на моето управляване на Божиите капитали, не би могло и да има общовалидни и универсални принципи, които да обхващат всяко мое решение. Отиването ми в скъп хотел, например, може да се разглежда като неоправдан и ненужен лукс, но е възможно и да доведе до контакт с хора, които да станат последователи на Христос и да подчинят живота, усилията и средствата си на неговите намерения. В светлината на такъв развой на събитията, даденият престой може да се окаже мъдра инвестиция. От друга страна, въпросният избор на луксозно преживяване може да ме тласне в посока на безчувствие към участта на милионите по-необлагодетелствани хора. Никой избор не е сам за себе си, а всеки е част и от път, по който тръгвам на една или друга страна. Отделните избори до голяма степен предопределят цялостната ми посока.
Мисля си, че в много ситуации не може да се каже кое решение е по-правилно. Всичко зависи от посоката, в която искам да вървя, и крайната точка, до която искам да стигна. Ако можех да погледна от перспективата на края на живота си, вероятно различните избори щяха да се откроят много ясно като по-добри или по-лоши, но тъй като не разполагам с подобна гледна точка, имам свободата и да бъркам.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.