Родители, деца и отплащане за грижите

Родители, деца и отплащане за грижите

ВМЕТКИ

Има нещо същински ненормално в това един родител да престане да бъде загрижен за детето си, на каквато и възраст да е станало то. Също толкова ненормално е обаче родителят да очаква детето да му връща каквото и да било за тази загриженост.

(още…)

Родители, деца и дълг

Родители, деца и дълг

ВМЕТКИ

С порастването на детето, взаимоотношенията между родител и дете следва повече или по-малко плавно да се преобразуват във взаимоотношения между възрастен и възрастен. А близостта между възрастните е винаги въпрос на доброволен избор, а не на чувство за дълг.

(още…)

Родители и пораснали деца

Родители и пораснали деца

ВМЕТКИ

Родителят има грижовна и напътстваща роля само докато детето е дете. Стане ли възрастен, който сам избира пътя си в живота, тогава ролята на родителя следва до голяма степен да се преобразува в приятелска, менторска, консултативна, и то само до степента, до която възрастният, който някога е бил дете, желае, търси и позволява.

(още…)

Лидери и идеали

Лидери и идеали

ВМЕТКИ

Съществуват ли лидери от вида, който описвам? Със сигурност, но за не повече от минута. А, и освен това си имат други недостатъци. Така че описвам идеал, който сам не съм виждал реализиран напълно и последователно. Но от качеството на идеалите ни зависи и това как преценяваме себе си и другите. Способностите на един пианист преценяваш според еталона на най-добрите пианисти, нали, а не според това как свири на пиано чичо ти, който може само “Котешкия марш”?

(още…)

Ситуационни и позиционни лидери

Ситуационни и позиционни лидери

ВМЕТКИ

Сякаш наблюдаваме две свързани, но и достатъчно различни динамики по отношение на лидерството. От една страна са всички случаи, в които се появява необходимостта някой да поеме инициативата и да мобилизира даден екип или общност, да фокусира усилията по посока общата цел, да организира, мотивира, формулира цели , и т.н. Във всяка такава ситуация естествено се открояват личностите с определени лидерски качества, без те непременно да заемат ръководна позиция или да имат повече власт от останалите. От друга страна са ръководителите на екипи и организации, онези, които по един или друг начин са овластени. В повечето случаи и от тях се очаква да проявяват лидерски качества, но не непременно постоянно, а официалният длъжностен елемент предполага различен тип взаимоотношения от спонтанните, временни и доброволни взаимоотношения на ситуационното лидерство. Един ситуационен лидер е лидер само докато изпълнява ролята си. След това малко или много се връща към обичайните си роли в екипа/общността. Позиционният лидер пък може да упражнява лидерски качества от време на време, без да престава да заема ръководната си длъжност.

(още…)

Разликата между лидер и управленец

Разликата между лидер и управленец

ВМЕТКИ

Свикнали сме да приемаме хората на ръководна позиция за лидери. Има обаче разлика между лидер и човек, заемащ управленска длъжност. Основната разлика е, че лидерът не се назначава, а бива разпознат и следван доброволно. В този смисъл не е невъзможно да наблюдаваме припокриване, тъй като един назначен ръководител може да играе автентично лидерска роля. Също толкова възможно е обаче един министър или директор на компания да не бъдат същински лидери, а само служители с по-голяма власт. От такива има нужда, но те не са лидери. С две думи, лидерство и управленство не са едно и също нещо, макар и много от характеристиките да се припокриват.

(още…)

Когато лидер сменя радикално посоката

Когато лидер сменя радикално посоката

ВМЕТКИ

Защо се приема за даденост, че лидерът трябва да не си сменя посоката и да не се отрича от онова, което е отстоявал досега? Ако всеки от нас се развива, не предполага ли това, че в някакъв момент ще има и радикални смени на посоката? Ако моята нова посока не съвпада с твоята, тогава просто продължаваме всеки по пътя си. Лидерството е функционална роля, а не доживотна връзка. Затова с времето може ти да станеш лидер на лидера си, както пък и съвсем да се разделите, и това не би следвало да се приема за трагедия.

(още…)

Разсъждение на глас №259: Първи стъпки към либерализъм

Разсъждение на глас №259: Първи стъпки към либерализъм

ВМЕТКИ

Кои са тези съвременни богослови, които водят движението към либерализъм сред евангелистките среди?” Това ме попита баща ми една вечер, докато обсъждахме актуалния тогава дебат в обществото ни (българското, а не само евангелисткото) относно проектозакона за детето. Дебат, в който едни евангелисти се бяха оказали особено гласовити и всякак се опитваха да се представят като представителни за всички опоненти на статуквото, а други евангелисти се бяха оказали изтласкани повече в средата или дори в крилото на властимащите, понеже не можеха да се съгласят с крайните оценки, нетолерантното отношение и необмислените становища на своите събратя по конфесия. (още…)