Разграничаването между принципи и ценности не води до безпринципност или морално безразличие, а съхранява отговорността на индивида да прави преценки и взема решения. Колкото и привлекателна да изглежда перспективата всички морални казуси да се решават с просто позоваване на някакъв „принцип“, резултатът от това е именно бягство от поемането на лична отговорност. (още…)
Разбирам онези, които непрекъснато говорят за принципи в Библията. Тъй като принципите са повече или по-малко универсални причинно-следствени зависимости, които практически имат тежестта на природни закони, в морален контекст те изискват съобразяване. Например, ако съществува принцип, според който липсата на щедрост от моя страна задължително ще доведе до обедняването ми, тогава прнципът има силно мотивиращо въздействие, защото не бих искал да ме сполетят негативните последствия, които тази зависимост предрича. (още…)
Не обичам принципите. Защото зад тях най-често се крие нечие желание да подреди живота ми и реалността според своите ограничени представи. Всъщност, ако са вярно отражение на действителността, принципите изразяват с думи взаимовръзката, която съществува между определени действия и техните последствия. Така че срещу тях няма смисъл да се роптае, защото просто са. Твърде много от т. нар. принципи обаче представляват опит за налагане на определено поведение посредством предефинирането му в кодекс. Това се вижда особено ясно при формулирането на „финансови принципи“ въз основа на Библията. (още…)
Надали ще се намери някой да възрази на твърдението, че не всичко, което се среща в Свещените Писания, е универсално приложимо или достойно за подражание. Това не пречи в областта на финансите от Библията редовно да се формулират „принципи“ на базата на конкретни примери. Например, когато преди години една позната местна църква предприе мащабен строеж на нова сграда, пастирът предизвика членовете към щедрост посредством книгата на пророк Агей и по-специално следните думи: (още…)
Онези, които търсят в Библията ръководство по финансово управление, както и по всички други житейски въпроси, смятат, че са мотивирани от преклонението си пред Свещените Писания като върховен авторитет. В действителност обаче се отнасят към това откровение по унизителен и ограничаващ начин. Библията е сборник от писания в различни жанрове, сред които преобладават разказите. Под разкази имам предвид не художествена литература (макар че се среща и такава, като книгата Йов, например), а повествования, истории. Да подхождам към историите с цел извличане на универсални правила за поведение не само ще доведе до объркване, а и ще бъде за сметка на сложната динамика, в която именно се открива многообразното величие на Бога. (още…)
Зад всички конкретни нравствени наредби в Стария Завет стоят определени ценности, които изглежда отразяват ценностите на Бога. Ако именно неговите ценности ме информират за това какво е добро и какво е лошо, тогава следва, че в своя стремеж към доброто трябва да намирам отраженията на тези ценности в своето ежедневие. (още…)
Организацията, за която работя, преди години издаде няколко книги на български, в които се споменава, че в Библията има над 2350 стиха, в които става въпрос за пари и притежания. Нещо повече, тя твърди, че „на практика Иисус Христос е изрекъл повече думи за парите, отколкото за почти всяка друга тема“ (Хауърд Дейтън, „Твоите пари струват: Библейско ръководство за печелене, харчене, спестяване, инвестиране и даване на пари“, изд. Нов човек/Crown Financial Ministries, София, 2008 г.). Основава това твърдение на факта, че се срещат около 500 стиха, в които става въпрос за молитва, а дори по-малко от 500, в които се говори за вяра. Подчертава още, че в шестнадесет от почти четиридесетте притчи, които Иисус е разказал, се съдържат указания за това как да се отнасяме с парите и притежанията си. Заключението на организацията е, че в Библията може да намерим всичко, което трябва да знаем за боравенето с пари, и че тя е всъщност ръководство за справяне с нашите финансови ресурси. Мнозина цитират тези твърдения без изобщо да се замислят верни ли са или не. Жалко! (още…)
