Обикновено християните обясняваме всяко зло с дявола. Той е причината в света изобщо да има зло, тъй като Богът е добър. Пак сатаната е онзи, който изкушава всеки човек да върши зло. Луцифер управлява този свят, така че под негово влияние са всички политици и служещи на различните държавни и международни институции. С Велзевул се свързва и всяко сребролюбие, така че съзнателно или не всички самозабравили се богаташи изпълняват неговите намерения. (още…)
Евангелистите сме възпитавани в това, че Библията е най-върховният авторитет във всяка област на живота. И може би повече от всичко се подчертава, че е „наръчник за правилно живеене“. Тя е основа за всичките ни морални възгледи. Критерий за добро и зло, морално и неетично. Гордеем се, че е повлияла на цялата европейска цивилизация и с горчивина коментираме, че съвременните европейци отстъпват от моралните ѝ повеления. Следват няколко откъса от онова, което християните наричаме Стария Завет:
На 16 август 2014 г. обявих, че всяка събота ще публикувам един от множеството въпроси, които занимават съзнанието ми, и на които търся отговор. В последните месеци на 2014 г. пропуснах цели 11 седмици, така че в следващите няколко седмици може да очаквате средно по три публикации с въпроси всяка седмица.
Междувременно ще се радвам, ако споделите своето мнение по няколко въпроса от поредицата, които още стоят без отговор:
Минаха вече единадесет седмици от последния въпрос в сайта, а още тогава трябваше да наваксвам с един. Така че през следващия месец може да очаквате средно по три публикации с въпроси всяка седмица. Междувременно ще се радвам, ако споделите своето мнение по няколко въпроса от поредицата, които още стоят без отговор:
Покрай врявата около Хелоуийн миналата седмица, пропуснах редовната публикация с въпроси. По тази причина в следващите дни ще публикувам още една „порция“ въпроси. Ще се радвам да коментирате под статията, дори и да не смятате, че онова, което има да кажете е твърде важно. Нерядко някой случаен въпрос поражда дискусия, която си заслужава вниманието. В тази връзка, ако сте пропуснали предходните ми въпроси относно адекватните български мислители, не се притеснявайте да предложите своите идеи!
В първите осем стиха на шестнадесета глава от Евангелието според Лука (непосредствено след притчите за изгубената овца, изгубената драхма и двамата сина, както и преди притчата за богаташа и бедния Лазар), Исус е описан как разказва на учениците си една притча, в която главни действащи лица са богат собственик и неговия управител. До собственикът достига информация за това, че управителят му не си върши съвестно работата, а напротив – допринася за значителни загуби. В резултат управителят е уволнен. Изправен пред реалността на безработицата и липсата на всякакви перспективи за намиране на друг източник за прехрана, последният изобретява хитроумен план, който би следвало да му осигури работа при арендаторите на бившия му господар. В края на притчата самият собственик похвалва бившия си мениджър за неговата съобразителност, а Христос дава същия за пример.
Иисус се обърна и към учениците Си, като каза: „Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“ Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“. И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“ После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност. Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас? Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“ Евангелието според Лука 16 гл., 1-13 ст.
В историята на църквата този текст е познат като едно от най-трудните за разбиране поучения на Христос. Какво кара богатият собственик на много имоти да похвали своя бивш управител, когото съвсем скоро преди това е уволнил по причина, че „разпилява имота му“? Откъде накъде Исус дава същия управител за пример на учениците си? Има ли в заключенията на Исус каквото и да било актуално послание за нас днес или трябва да зачеркнем въпросния откъс като културно-неясен и съответно неприложим?
Ще се радвам да споделите своето разбиране за този откъс. Мислили ли сте преди за него? Как го съотнасяте към цялостния си християнски светоглед?
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?
В т. нар. „Проповед на планината“ (Евангелието според Матей, 5-7 гл.) са записани следните думи на Исус:
Евангелието според Матей, 5 гл., 38-42 ст.
Слушали сте, че бе казано: „Око за око и зъб за зъб.“ Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.
В „Проповедта в равнината“ в Евангелието според Лука (6 гл.) пък се съдържат следните думи на Исус:
И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Евангелието според Лука, 6 гл., 27-36 ст.
А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата. На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
Какво има предвид Исус с тези си думи? Може ли те да са определящи за поведението на християните в наше време? В какви конкретни ситуации биха имали приложение?
Ще се радвам да споделите вашето мнение. Не е необходимо то да е цялостно премислено и изчерпателно обосновано. Запазвам си правото да задавам поясняващи въпроси, но пък и вие имате правото да не им отговаряте.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Тази седмица влязох в дебат с неколцина познати и непознати по въпроса за употребата на оръжие и съвместимостта му с християнските ценности. В резултат ми зададоха няколко въпроса. Докато излагам отговорите си максимално ясно и подробно, реших да задам няколко въпроса и на вас.