Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?
В т. нар. „Проповед на планината“ (Евангелието според Матей, 5-7 гл.) са записани следните думи на Исус:
Евангелието според Матей, 5 гл., 38-42 ст.
Слушали сте, че бе казано: „Око за око и зъб за зъб.“ Аз пък ви казвам: Да не въздавате за стореното зло. Но ако някой ти удари плесница по дясната страна, обърни му и другата. А на този, който иска да се съди с тебе и да ти вземе ризата, остави му и горната си дреха. И ако някой те принуди да вървиш с него една миля, върви с него две. Давай на този, който проси от тебе, и не се отвръщай от онзи, който ти иска назаем.
В „Проповедта в равнината“ в Евангелието според Лука (6 гл.) пък се съдържат следните думи на Исус:
И както искате да постъпват с вас хората, тъй и вие постъпвайте с тях. Ако обичате онези, които ви обичат, каква награда очаквате? Защото и грешниците обичат онези, които ги обичат. Ако правите добро на онези, които и на вас правят добро, каква награда очаквате? И грешниците правят същото. Ако давате заем на онези, от които се надявате да си го получите, каква награда очаквате? И грешниците дават заем на грешници, за да получат същото. Но вие обичайте враговете си, правете добро и назаем давайте, без да очаквате да получите нещо обратно! И наградата ви ще бъде голяма: вие ще бъдете синове на Всевишния, защото Той е благ към неблагодарните и злите. Затова бъдете милосърдни, както и вашият Отец е милосърден. Евангелието според Лука, 6 гл., 27-36 ст.
А на вас, които слушате, казвам: обичайте враговете си, добро правете на онези, които ви мразят, благославяйте онези, които ви проклинат, и се молете за онези, които ви пакостят. Ако някой те удари по бузата, обърни му и другата, ако някой ти отнеме дрехата, остави му и ризата. На всеки, който проси от тебе, давай и който вземе нещо твое, не искай да ти го върне.
Какво има предвид Исус с тези си думи? Може ли те да са определящи за поведението на християните в наше време? В какви конкретни ситуации биха имали приложение?
Ще се радвам да споделите вашето мнение. Не е необходимо то да е цялостно премислено и изчерпателно обосновано. Запазвам си правото да задавам поясняващи въпроси, но пък и вие имате правото да не им отговаряте.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Тази седмица влязох в дебат с неколцина познати и непознати по въпроса за употребата на оръжие и съвместимостта му с християнските ценности. В резултат ми зададоха няколко въпроса. Докато излагам отговорите си максимално ясно и подробно, реших да задам няколко въпроса и на вас.
Днес е ден на избори. Надявам се, че много повече българи откогато и да било ще си направят труда да дадат своя глас. Но не очаквам в края на деня да бъда във възторг от резултатите. Всъщност, не мисля, че изобщо някога ще бъда очарован от резултатите. Дори и изборът на мнозинството от българите да съвпадне с моя, то със сигурност ще имаме толкова много различия по конкретни въпроси, че за емоционален триумф не може и дума да става.
Честно, наистина не съм предполагал, че тъкмо днес Владимир Домозетски ще реши да задава въпроси свързани с греховете и Българската православна църква. Но съвпадението не е никак лошо.
Отдавна разсъждавам по въпроса. Особено след като в протестантската култура страхът да не съгрешиш е силен мотивационен фактор. Какво точно означава понятието „грях“? Кой определя какво е грях и какво не? Има ли изчерпателен списък с грехове или наборът от тях се изменя според епохата? Защо да се извърши грях е толкова страшно? А страшно ли е наистина? Какво прави един грях зло? А зло ли е в действителност?
Ще се радвам да споделите мислите си. В тази поредица никога не питам, за да се заяждам.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Основният автор на този текст е моята съпруга, Катрин. Преди около месец и половина тя публикува на стената си във Facebook наблюдения от поведението на деца в парка. Разказът й породи оживена дискусия, която ще се опитам да предам по-долу, защото смятам, че изказаните мнения са полезни за осмисляне на заглавния въпрос. Катрин разказа:
Тази вечер изнесох (не съвсем кратка) лекция в Първа евангелска съборна църква в София. Темата на лекцията ми беше „Увод в Проповедта на планината“. Това е най-старата протестантска църква в града (началото ѝ датира от 1864 г.). В нея са се запознали дядо ми, п-р Васил Ангелов (второ поколение протестант, който е получил богословското си образование в престижните Wheaton College и Dallas Theological Seminary в САЩ), и баба ми, Здравка Оббова (дъщеря на Александър Оббов, политик и министър на земеделието в няколко правителства преди и след Втората световна война). Споменавам тези подробности, защото ме порази контрастът между тази типична „протестантска“ вечер и новината, разпространила се с мълниеносна скорост из Facebook кръговете на приятелите ми евангелисти.