БОГОСЛОВИЕ

Днес е ден на избори. Надявам се, че много повече българи откогато и да било ще си направят труда да дадат своя глас. Но не очаквам в края на деня да бъда във възторг от резултатите. Всъщност, не мисля, че изобщо някога ще бъда очарован от резултатите. Дори и изборът на мнозинството от българите да съвпадне с моя, то със сигурност ще имаме толкова много различия по конкретни въпроси, че за емоционален триумф не може и дума да става.

Няма обаче и да бъда разочарован. Защото резултатът от изборите чисто и просто отразява действителността в България, а действителността не е нито лоша, нито добра, тя просто е. И действителността е, че мнозинството от българите все още се люшкаме между твърде различни представи за това какво не е наред с нашето общество и съответно какво точно трябва да се направи, за да вървим към напредък. Трябва да научим още много, за да видим по-ясно алтернативите и да спорим по същество, а не по принцип. А ученето изисква време. Няма ускорени курсове или пък чудотворни инструменти, които да ни направят знаещи и можещи докато спим. Трябва ни и опит. Като този, който натрупахме през последната година и половина. Изборите са чисто и просто “контролно” изпитване. Виждаме до какво ниво сме стигнали и продължаваме нататък.

Няма да бъда разочарован и по друга причина. Смятам, че Богът на Библията е съвсем реален и актуален, и направлява всичко в нашия свят (включително в България). И постепенно и неотклонно изгражда едно по-справедливо и добро общество. Прави го чрез свестни хора. И тези свестни хора не се ограничават до само една нация, църква, етнос, партия, културна прослойка и т.н. Срещат се на най-неподозирани места. Този Бог има странния навик да подготвя най-значителни промени именно в среда на най-голям упадък. И доколкото ми е известно, нищо никога не го е спирало. Плановете му никога не са се обърквали. Така че нямам никакви основания да смятам, че каквито и да са резултатите от тези избори, те ще спънат неумолимото движение към добро.

Когато споделих тези си виждания с приятели от протестите миналото лято, един от тях отсече, че това било много услужлива теза. Демек, моето не се губело. Във всички случаи съм щял да спечеля. Останах с впечатление, че въпросната пизиция именно затова го отвращава. Прав е. Ако не смятах, че позицията ми отговаря на реалността, щях да я отхвърля като маниакални умопомрачения на религиозен фанатик. Нещо повече, ако смятах, че еврейският и християнски бог не е способен да реализира намеренията си с подобна неотклонна сигурност, тогава въобще не бих си губил времето с него. В крайна сметка този свят е така пълен със страдание и зло, че ако няма надежда, че постепенно всичко ще си дойде по местата, никакъв бог не ми върши работа и не заслужава внимание. А ако не виждах достатъчно признаци за подобна надежда, тогава бих я отхвърлил като безплодна мечта и бягство от реалността.

Някой може да каже, че подобна увереност в непреодолимата победа на доброто може само да доведе до фатализъм и пасивност. Защо да гласуваме, защо да работим за промяна и защо да се просвещаваме, след като Онзи Там Горе така или иначе ще се погрижи всичко да си дойде по местата? Да, теоретично е така. Човек би могъл да стане фаталист и пасивен дървен философ. Но в действителност не познавам и един единствен човек, който да споделя тази вяра във всемогъществото на Бога, който да не е вложил всичко от себе си, за да е част от процеса на промяна. Та как можеш да седиш, когато виждаш около себе си какво прави този Бог? Как да не искаш да участваш и да бъдеш проводник на добро?

Еврейският и християнски Бог е всевластен и всемогъщ властелин, който реализира намеренията си неотстъпно и неотклонно. Но колкото и да е парадоксално, ние, неговите творения, не сме кукли на конци. И затова не съм пропускал да участвам във всички сериозни избори досега (с изключение на веднъж или два пъти когато бях извън страната). Нито пък ще престана да агитирам за определени политики и да инвестирам време, сили и пари в конкретни проекти. Чисто и просто Богът на реалната история я преобразява именно чрез обикновени и нормални герои. Няма свръхгерои. Героите в историята са хора като теб и мен, които просто са си вършели работата.

Това е надеждата за България. Независимо от изборния резултат, Богът на Авраам, Исаак и Яков, на Климент Охридски, Паисий и Левски, си е все същият и още не е излязал в отпуск. А България е пълна със свестни хора. Някои от тях са из държавната администрация (онези, които изненадващо са любезни и отзивчиви, и си вършат работата в срок), други – в бизнеса, трети – зад граница (но все още българи по сърце). Такива е имало както по времето на комунизма, така и през последните няколко години. И май ги срещам все по-често и по-често.

Няма място за отчаяние. Контролното мина. Продължаваме по план.


Тази публикация е част от рубриката “Богословие”. Това е един от основните ми интереси, така че всичко каквото пиша в един или друг смисъл има отношение към него. Тази рубрика обаче е предназначена за публикации, които се занимават с конкретни богословски въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.