КАТО СТАНА ДУМА…

Тази вечер изнесох (не съвсем кратка) лекция в Първа евангелска съборна църква в София. Темата на лекцията ми беше “Увод в Проповедта на планината”. Това е най-старата протестантска църква в града (началото ѝ датира от 1864 г.). В нея са се запознали дядо ми, п-р Васил Ангелов (второ поколение протестант, който е получил богословското си образование в престижните Wheaton College и Dallas Theological Seminary в САЩ), и баба ми, Здравка Оббова (дъщеря на Александър Оббов, политик и министър на земеделието в няколко правителства преди и след Втората световна война). Споменавам тези подробности, защото ме порази контрастът между тази типична “протестантска” вечер и новината, разпространила се с мълниеносна скорост из Facebook кръговете на приятелите ми евангелисти.

Тази вечер Нова телевизия е излъчила кратък репортаж, в който се показва как протестантски пастири от ромски произход преговарят за продаване на гласове. Разпознават се двама известни пастири – Александър Тодоров (познат също под прякора Сашо Хлебаря) и Салчо Салчев. Първият е бил за известно време главен епископ на Българска Божия църква и политически ангажиран с ДПС. П-р Салчо Салчев пък е пастир на църква “Филаделфия” в гр. Перущица. Репортажът показва как първият пастир договаря размера и начина на плащане за осигуряване на гласове измежду подвластните им вярващи. Вторият пък съвестно следва написан сценарий, по който представя кандидат на неназована политическа сила по време на богослужението на църквата в Перущица. Скандалното разкритие ще бъде обект на повече внимание по “Здравей, България” утре (1 октомври 2014 г.)1)По-дългия репортаж може да видите тук, където е публикувана и декларация от групата “Християни на протест” осъждаща деянията на въпросните пастири. Първата публикация от протестант по темата пък беше на Радостин Марчев. По-късно днес с отворено писмо излязоха и от Обединени евангелски църкви в България. В публикация по този въпрос “Евангелски вестник” съобщава, че пастир Александър Тодоров е разпратил писмо, в което той “поема отговорността за действията си, иска прошка от своите братя и сестри и подава своята оставка от всички постове заемани в деноминацията Българска Божия църква”..

Истината е, че показаното отговаря на действителността. Мнозина от нас от много години знаем за тези практики на конкретни пастири и сред определени цигански църкви. Но истината е, че действителността е къде-къде по-грозна. Защото въпросните пастири са само най-очевидния крайчец на евангелските кирливи ризи. Много по-лоши са няколкото финансови пирамиди (като например нашумялата Save Company International, по-късно преименувала се на Saveway International), в които пастири не-цигани използваха авторитета си на духовни водачи, за да привлекат клиенти/партньори към бизнеса си. Или пък пастирите, които манипулират с чувство за вина и суеверия членовете на своите църкви, така че да даряват все по-щедро пари за “делото Божие”. Пастири, които водят стандарт на живот, който е далеч над средния за онези, на които те се водят служители. Нима е по-малко отвратително повсеместното невежество, което се прокарва под формата на проповеди и обучения на лековерните вярващи? Вярващи, които са убеждавани, че критичното мислене е враждебно на Бога, а вярата означава приемане за чиста монета на интерпретациите на един или друг авторитет, една или друга тълкувателна традиция. Да не говорим за културния упадък, който се насърчава посредством безвкусното възприемане на всякаква популярна пошлост, произведена от западните “братя и сестри”. Това са само малка част от проблемите на протестантизма в България.

Мнозина от нас се стремим към промяна. Полека започваме да се осъзнаваме като ограничени фундаменталистки общности и се стремим да се отворим за света. Специфичната динамика на подобни общества обаче е консервативна към промени. Ще се променяме, но по-бавно отколкото ни се иска (поне на някои от нас). А дотогава ще трябва да живеем между срама от себеподобните си и нежеланието да ги изоставим да затъват още повече.

Пиша тези редове като изповед, а не оправдание. Онова, което са извършили въпросните пастири е отвратително и заслужава строго наказание. Не искам обаче да си измивам ръцете като просто се разгранича от тях. Защото признавам, че в нашата протестантска култура има изкривявания, които позволяват на подобни личности да злоупотребяват. Нещо повече, аз също съм участвал (ще ми се да мисля, че това е останало в миналото) в укрепването на структури, които не само позволяват, но дори насърчават всякакви подобни злоупотреби. И съм сигурен, че единственият начин да се променим, е като изживеем своя катарзис или покаяние.

Иска ми се да престанем да браним имиджа си (нерядко с цената на известно прикриване на реалността), а да признаем, че сме съкрушени и болни личности, чията единствена надежда в някакъв момент е била Христос. Само че по-късно сме го заменили с други надежди и се е стигнало до това, което виждаме днес.

Иска ми се да престанем да предявяваме претенции за свръх-нравственост (която очевидно не можем да достигнем), а да заживеем със свободата, че ако понякога все пак сме добри, то е единствено, защото Христос се е заел да ни променя. И вместо да влагаме толкова много усилия в запазването си от покварата на “света” и в достигане на морални висоти, да се съсредоточим върху правенето на добро за онези, които са около нас.

Иначе репортажът събуди много въпроси. Какво е мотивирало прикритият репортер да се насочи тъкмо към протестантски пастири? Защо са избрани цигани? Как ще се отрази това разкритие на отношенията към циганите в нашето общество? Кой в миналото е водил подобни преговори с тези цигански пастири, че те да са така добре подготвени за действие? След като сега са готови да се доверят на човек, който не е циганин, нито протестант, какво ни говори това за онези, които в миналото са търгували с тяхното влияние?

Само че право да задаваме горните въпроси ще имаме чак когато очистим собствения си кошер…


Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Бележки   [ + ]

1. По-дългия репортаж може да видите тук, където е публикувана и декларация от групата “Християни на протест” осъждаща деянията на въпросните пастири. Първата публикация от протестант по темата пък беше на Радостин Марчев. По-късно днес с отворено писмо излязоха и от Обединени евангелски църкви в България. В публикация по този въпрос “Евангелски вестник” съобщава, че пастир Александър Тодоров е разпратил писмо, в което той “поема отговорността за действията си, иска прошка от своите братя и сестри и подава своята оставка от всички постове заемани в деноминацията Българска Божия църква”.