КАТО СТАНА ДУМА…

Основният автор на този текст е моята съпруга, Катрин. Преди около месец и половина тя публикува на стената си във Facebook наблюдения от поведението на деца в парка. Разказът й породи оживена дискусия, която ще се опитам да предам по-долу, защото смятам, че изказаните мнения са полезни за осмисляне на заглавния въпрос. Катрин разказа:

На детската площадка се води дълъг, ожесточен, аргументиран спор между няколко български и цигански 10 годишни момичета за това колко са невъзпитани циганите за разлика от българите. Расизмът явно се възпитава. Жалко. С такова отношение още дълго ще има да очакваме интеграцията на ромите. Къде да се интегрират? Сред общество, което още от малки ги хули и им слага етикети по дефиниция.

В този момент дългогодишна позната на Катрин реши да оспори твърде розовата представа за циганите, която жена ми явно демонстрира. Попита я дали има “пряк допир до цигани, които не ходят на църква”. Това са “деца и младежи, които не знаят български, и се питаш как ходят на училище, и как учителките им преподават, и ги изпитват”. Що се отнася до интеграцията, познатата изказа мнението, че “няма как да интегрираш някого, който не иска да бъде интегриран”. Продължи да изброява кусурите на циганите: “деца на 12-13 години раждат деца и получават детски и помощи при положение, че нищо не са дали на тази държава, нито учат, нито ходят на работа”. И накрая заключи: “Докато не започнат да учат и да работят, и да раждат деца поне след 18-19 години, ще продължава да има такова отношение към тях”. След този информативен коментар, съпругата ми зададе въпроса:

А ти задавала ли си въпроса защо не искат да се интегрират?

Познатата имаше готов отговор: “Защото не искат да се развиват, защото са свикнали да живеят като търтеи в тази държава и смятат, че тя им е длъжна… Защото политиците ги научиха така, да им купуват гласовете, а могат да им ги купят, защото са продажни и нямат чест, и достойнство”. Съпругата ми реши да открои логиката зад реакциите на познатата:

Значи искаш да кажеш, че едно 10-годишно дете заслужава да бъде овиквано и обиждано от връстниците си българчета, защото е родено в семейство на търтеи?

Госпожата се засегна и заяви, че ѝ се вменяват неща, които не е твърдяла. И добави, че отговаря на въпроса защо циганите не искат да се интегрират. В подкрепа на позицията си добави следните фактологически аргументи: “В една от групите във фейсбук една жена от София търси фирма която да изгради стабилна ограда около три блока, за да защитят пейки, люлки и общинско имущество от набезите на циганите. И явно това е напоследък често срещана практика в София.”

В този момент в дискусията се включиха още няколко приятели на съпругата ми и написаха изключително ценни неща. Едната се обяви за интеграцията на всички различни. Подчерта, че би трябвало към всички да има добро отношение, независимо от това дали одобряваме начина им на живот или не. Че това е най-човешкият израз на достойнството, което всеки от нас има. Повдигна и въпроса за грубостта сред българите. Спомена, че последната често се оправдава с по-голямата ни неподправеност и прямота, докато всъщност няма пречка човек да бъде едновременно любезен и прям. Завърши с надеждата, че когато нейното дете навърши десетгодишна възраст, няма да бъде наранявано от връстниците си само защото е с различен произход.

Другата приятелка посочи, че проблемът съвсем не се крие в циганите сами по себе си, а във всеобщото беззаконие, което цари в държавата. Подсказа, че прегрешенията на циганите са само следствие от общия упадък на средата, в която живеят, и не могат да се сравнят с далеч по-мащабните прегрешения на останалите от нас в страната. Един мъж се съгласи и изрази съмнението, че надали има цигани, които съзнателно да решат, че не искат да се интегрират и развиват, а умишлено избират да живеят като търтеи. Обяснява си начина им на живот като своеобразна реакция на реалността, която възприемат около себе си, включително миналото. Добави, че “интеграцията е задача на интегриращите, а не на интегрираните”. Че ако останалата част от българите не сме радушно настроени към циганите, то няма основание да очакваме, че те ще се борят “пряко сили” за тази кауза. Постави ударението върху необходимостта ние да “проявим инициативност” и предприемем “конкретните стъпки за тяхната интеграция”.

И в този етап от дискусията съпругата ми изложи по-подробно своята позиция.

Мисля, че българите преценяваме циганите по действията им. Как изглеждат, как се държат, как не се държат и т.н. Обикновено не ги възприемаме като отделни личности с психика и емоции. Резултатът е, че ги съдим повърхностно, да не говорим за чувството ни за превъзходство, арогантност и грубост, които идват естествено при това повърхностно сравнение. Имам познати от гетото и в последните години имах възможност да науча повече за живота на циганите, за бита и вътрешния им свят. Както казва един наш близък приятел и добър психолог: “циганите са изключително наранено общество”. Според мен основната причина е расизмът на българите. Циганите не се сблъскват с него, когато станат на 20-30 и тръгнат за помощи, те израстват с него. От малки те растат с идеята, че са втора ръка хора, че са невъзпитани, грозни заради цвета на кожата си. Мечтаят си да са бели, децата им да са бели, да ги мислят за българчета. Едно 8 годишно прекрасно момиченце ми каза, че иска да има кожа като мляко. Защо? Дали ще е по-красива така? Не мисля. Тя си е съвършена и така. Бялата кожа и черната са признак на статус, нещо, от което ще зависи отношението на хората в бъдеще, нещо, което ще им осигури по-спокойно съществуване. Те така си мислят. И това момиченце едва ли ще израсне със здравословно самочувствие, че е красавица, каквато всъщност е.

Едно 8 годишно прекрасно момиченце ми каза, че иска да има кожа като мляко. Защо? Дали ще е по-красива така? Не мисля. Тя си е съвършена и така. Бялата кожа и черната са признак на статус, нещо, от което ще зависи отношението на хората в бъдеще… И това момиченце едва ли ще израсне със здравословно самочувствие, че е красавица, каквато всъщност е.

Ако приложим дори елементарна психология лесно бихме стигнали до извода, че едно дете или дори възрастен, ако е навикван всеки ден и му се внуши, че е втора ръка човек, в себе си едва ли ще развие увереност и желание за позитивна промяна или прогрес, а напротив. Знаем, че едно дете, ако е много критикувано вкъщи, най-вероятно ще стане комплексар, който ще прекара живота си да доказва пред себе си и пред останалите, че струва нещо, че го бива или ще изпадне в депресия, наркотици, лъжи, кражби и провал. Смятам, че расизмът на българите е несправедливост, която вероятно има много причини, няма да навлизам в тях, защото ще трябва да коментирам народопсихологията на българите, а не е това целта сега. Расизмът вреди и няма как да доведе до положителна промяна в обществото. Както едно дете може да бъде научено да прави нещо добро, само ако се чувства обичано, прието и добро само по себе си и безусловно, същото важи и за циганите и за всеки друг човек на тази земя. И те са хора, и за тях важи естествената психология, на която сме подвластни всички ние. Но тъй като това не се случва в обществото, често циганите преценяват, че не си струват усилията. За какво им е да ходят на училище или да живеят в блокове, като ще трябва да се сблъскват с критиката на другите и да се преборват за одобрение? Дали наистина ще живеят по-добре или решават, че ще им е по-спокойно поне да са сред свои, където ще са приети? Чувството за принадлежност е фундаментална нужда на човека и ако тя не е задоволена, той страда и не може да се развива пълноценно. Познавам цигани, които са напълно интегрирани. Но въпреки това те и техните деца понасят същото отношение от околните, само защото са цигани. Виждам го с очите си почти всеки път, когато сме заедно.

Искаме от цигаините да се интегрират. Интегрират се, но отношението към тях не се променя. Дори наши приятели, които дълги години живеят в блокове като българите, са ми казвали, че на моменти са искали да си купят къща в циганската махала, за да са сред свои, да са приети, защото им омръзва високомерното отношение на българите и това, че се налага да им спечелват уважението. Изтощаващо е. Дори и тези ми разсъждения да не изчерпват цялата картина на състоянието на циганите в момента, са някаква отправна точка.

Та ако искаме да видим по-добри цигани, които приемат нашите порядки, първо трябва ние да станем по-добри. Толкова добри и приемащи, че да поискат да станат като нас, сами да искат да дойдат при нас. Трябва да им покажем, че ги смятаме за изначално добри и че ние сме готови да ги приемем по-близо до нас, такива каквито са като личности. Мисля, че с времето те сами ще пожелаят да живеят различно. Имам и такива примери пред себе си. Звучи утопично, но според мен друг начин няма.

Това не означава да си затваряме очите за проблемите им или да им даваме помощи. Напротив, трябва да си понесат критиката, обучението, да се отнесем с тях като със зрели хора, които могат да поемат живота си в ръце, да им се помага да започнат бизнес и още много други неща, но с правилното отношение, не с викане и хули, а с усмивка може би. И, разбира се, промяната няма да стане бързо. За възстановяването на отношенията между хората и на отношението на човека към самия себе си минават дълги години, още повече ще минат докато се видят и резултати в действията им.

Мисля, че това е и което Исус правеше на земята. Знаем, че е общувал със самаряните, които са описани като циганите на онова общество – утрепките. Били са низвергнати от юдеите по причините, по които ние низвергваме нашите цигани, но не и от Исус. Той разказва притчата за добрия самарянин, той отделя време да поговори със самарянката, без да я осъжда. А именно той от всички хора на тази земя има основание да гледа отвисоко, с чувство за превъзходство от произхода и характера си, но не го прави. Подхожда към всеки с приемане и добри думи и най-вече към съкрушените, отхвърлените. И виждаме, че когато хората усетят това позитивно отношение и неосъждане, автоматично са променят и пожелават по-добър живот, искат да станат по-добри. Много е трудно да обичаш и приемаш хората, които не заслужават на пръв поглед, които са лоши, ограбват те, лъжат те, но не е невъзможно. Исус го направи. И със сигурност ще ни помогне и на нас, защото му е важно.

Прочетох горната размяна на мнения и си помислих, че с такива българи, без значение дали живеят извън страната или в нея, България вече се променя към по-добро. Но си помислих и за тъжната ирония, която ни представят думите на толкова много други българи, които отсъждат повърхностно по “циганския въпрос”. Защото в един смисъл циганите са огледален образ на целия български народ. В сравнение с едни французи, едни чехи или пък едни естонци, и ние, българите като цяло сме назадничави, с лоши хигиенни навици, просташки маниери, липса на възпитание, ниско ниво на образование, и с имидж на дребни мошеници и проститутки. Така изглеждаме сред множеството емигрантски общности и по летищата на света. Да, но не всички! – бързаме да си отворим вратичка за изключения. Във същото време когато с лека ръка подлагаме всички цигани под общ знаменател. Как ли ще се чувства всеки от нас, ако останалите европейци не се отнасят към него като потенциално изключение, а го шамаросат със стереотипните генерализации?


Тази публикация е част от поредицата „Циганските въпроси“, която започнах на 29 септември 2014 г. Всички части от поредицата може да видите като изберете етикета „циганските въпроси“. Те са същевременно и част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.