Честно, наистина не съм предполагал, че тъкмо днес Владимир Домозетски ще реши да задава въпроси свързани с греховете и Българската православна църква. Но съвпадението не е никак лошо.
Отдавна разсъждавам по въпроса. Особено след като в протестантската култура страхът да не съгрешиш е силен мотивационен фактор. Какво точно означава понятието “грях”? Кой определя какво е грях и какво не? Има ли изчерпателен списък с грехове или наборът от тях се изменя според епохата? Защо да се извърши грях е толкова страшно? А страшно ли е наистина? Какво прави един грях зло? А зло ли е в действителност?
Ще се радвам да споделите мислите си. В тази поредица никога не питам, за да се заяждам.
Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.
Грях е всичко, което разрушава човешката природа … и Божественото устройство в създаднието.
Макар че това е стара тема, забелязах. Днес ти отворих блога, Анди, за да дочета последното разсъждение на глас. 🙂
Грях е разбира се всичко, което Бог определя като грях. Но същностната му дефиниция е точно тази – че това е нещо недобро (злоупотреба с доброто) и е с недобри последствия в/у човека и творението.
Благодаря за коментара, Бори! Хубавото на интернет сайтовете е, че никога не е късно да започне нова дискусия. Харесва ми определението ти.
Но истината, е че без вяра, любов и доверие към Бога трудно може да се осъзнае какво в действителност е грях.
А също и … в повечето случаи без да го преживееш лично и да усетиш последствията от него. 🙂
Затова е трудно на хора, които не вярват в Бога да обясниш какво е грях.
Бихме могли само да ги увещаваме какво е добро … дотолкова доколкото можем.
Преди около месец това беше първият урок, който преподавахме по време на детската седмица в няколко цигански махали. Грях е всяко нещо, което мислим, говорим или вършим, което Бог не харесвалл <- дефиниция като за ромски деца, но май доста точна, защото предполага че трябва да познаваш Бог лично и да знаеш (или искаш) мнението Му за всяко едно нещо в живота си.
Не е лош отговор! 🙂 Предполага ли товав обаче, че във всички случаи, в които няма ясно изразени предпочитания на Бога, човек е свободен да постъпи както намери за добре, без която и да било от възможностите да бъде грях?
Благодаря за споделеното мнение!
Не знам.. досега не ми се е случвало да “няма ясно изразени предпочитания на Бога”. Ако не ги пише в Библията – питаш и чакаш докато не получиш отговор…
В Библията не пише нищо по следните въпроси: участие и печалба от хазартни игри, пушене на цигари или лула, приемане на наркотици, мастурбиране… Познавам много християни, които имат съвсем противоположни мнения по тези въпроси. Това означава ли, че Бог има различни предпочитания в различните случаи? Или ако някои от тях са предпочели да не го разберат, как да разберем чия позиция отговаря на Божията, след като дори и ние самите може да се заблуждаваме?
… питаш и чакаш докато не получиш отговор…
като гледам още чакаш…
Грях е когато знам, че ще причиня нещо лошо, но го направя. А нещо лошо е нещо, което не искам да направят на мен.
Ама има хора, които искат да им направят неща, които аз не искам за себе си.
И тук е малко объркващо..
Но се избистря, ако си представя, че живея в свят, където има само такива като мен и те правят това, което правя аз. Ако живея удобно с постъпките си и тази мисъл – за мен нещата са наред.
Не лош подход. Харесва ми!
Всъщност, когато зададох първоначалния въпрос се надявах някой да задълбае и в историята на концепцията за грях. Откъде и кога се е появила тя?
Тук не мога да дам никакъв отговор. Не съм се задълбочавал в темата. Просто сам съм търсил отговор за себе си.