Разсъждение на глас №47: Относно призванието

Разсъждение на глас №47: Относно призванието

ВМЕТКИ

Всеки човек има призвание. Всъщност, всеки от нас има различни призвания според различните роли, които играем в живота си – родители, граждани, работещи. За по-голяма прегледност обаче бих могъл да избистря различните си призвания в една обединяваща формулировка и да я нарека “моето призвание в живота”. Тя ми дава фокус и ми помага да избирам и приоритизирам измежду няколко предоставени възможности. Помага ми във всяка ситуация да си отговоря по-лесно на въпроса “Кое е по-важно за мен?”. Съсредоточава мисленето ми, така че по-лесно да мога да се отказвам от възможности, които изглеждат привлекателни, но в дългосрочна перспектива не ме довеждат до там, където само аз искам да стигна.

(more…)

Разсъждение на глас №46: За кариерата и призванието

Разсъждение на глас №46: За кариерата и призванието

ВМЕТКИ

Всеки работещ човек има кариера. Понятието “кариера” означава чисто и просто пътя на развитие в професионално отношение (виж статията в Уикипедия). Такъв път изминава абсолютно всеки работещ човек без значение от конкретната област, в която работи. Така че въпросът не е дали да “правя” или да “не правя” кариера, а как точно искам да изглежда кариерата ми. Отказът да мисля за кариерата си няма да доведе до това да нямам кариера, а в повечето случаи ще доведе до независещи от мен, неочаквани и/или нежелани стъпки в развитието. Отказът от мислене е отказ от планиране, а непланиращият човек (когато има възможност за това) е безразсъден човек.

(more…)

Разсъждение на глас №45: Относно издръжката на пастир

Разсъждение на глас №45: Относно издръжката на пастир

ВМЕТКИ

Ако искам даден проповедник/пастир да се развива като мислител, писател, учител и съветник, мога да инвестирам в него. Но не бива да бързам да му предлагам заплата на пълно работно време, защото може да се окаже, че така го обричам на безперспективна зависимост и тъжна посредственост. Трябва да съм сигурен, че не го изваждам от кариерната стълбица, така че да стане неконкурентноспособен и съответно зависим само от дарения. Освен това трябва да намеря начин финансовата подкрепа, която осигурявам, да бъде обвързана с конкретно качество на работа, т.е. да има ясно формулирани показатели, които да служат за мерило дали инвестицията е полезна и носи дивиденти.

(more…)

Разсъждение на глас №44: Относно разходите и целите на църквата

Разсъждение на глас №44: Относно разходите и целите на църквата

ВМЕТКИ

Финансовите разходи на една църковна общност би следвало да се определят от нейните цели и смисъл на съществуване. Какво представлява една църковна общност и защо съществува? Какви са естествените й цели? Всички разходи, които нямат пряка връзка с тези цели и смисъл на съществуване, са ненужни.

(more…)

Разсъждение на глас №43: Относно финансовата отчетност в църквата

Разсъждение на глас №43: Относно финансовата отчетност в църквата

ВМЕТКИ

Ако съм част от една църковна общност, не само имам правото, но и следва да се очаква, че се интересувам от управлението на финансите в църквата и изисквам редовен отчет от онези, които се разпореждат с тях. Отчетът трябва да е максимално подробен и същевременно ясен. Ако нещо не разбирам, не трябва да се притеснявам да задавам въпроси, а отговорните лица би трябвало да откликват с ентусиазъм. Парите засягат вярата ни не по-малко от всеки друг аспект на действителността, така че е естествено те да заемат важна част от израстването ни като ученици на Христос. Като се има предвид колко лесно е да се превърнат в предмет на раздори, това още повече би трябвало да ме подтиква да бъда прозрачен с онова, което ми е поверено, както и да насърчавам близките си в църквата към същото.

(more…)

Разсъждение на глас №42: Относно финансовата зависимост на църквата

Разсъждение на глас №42: Относно финансовата зависимост на църквата

ВМЕТКИ

Финансовите възможности на една църковна общност винаги трябва да се определят от възможностите и желанията на всички хора в нея. Зависимостта от външни дарители (като например чуждестранни църковни общности или по-големи и сродни такива в същата страна) е дълбоко нездравословна за всички участващи в подобни взаимоотношения.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Разсъждение на глас №41: Относно разходите на църквата

Разсъждение на глас №41: Относно разходите на църквата

ВМЕТКИ

Ако една църковна общност не може да покрива разходите си по своята сграда и/или други нужди, тогава трябва да намали разходите си. Ако разполага със сграда, може да я продаде и да използва парите, за да закупи по-малка или по-евтина такава, или пък да я отдава под наем, за да получава допълнителни приходи. Може да избере да не притежава собствена сграда, а да наема помещения според (на първо място) възможностите и (на второ място) нуждите си. Може да избере да се раздели на по-малки общности, които да се събират в частни домове. Може да избере вместо да издържа един пастир на заплата, да има няколко пастири и проповедници, които да даряват от свободното си време, докато същевременно се издържат с друга работа. Възможностите са безброй… (more…)

Разсъждение на глас №40: Относно участието в разходите на църквата

Разсъждение на глас №40: Относно участието в разходите на църквата

ВМЕТКИ

Ако съм част от една църковна общност и се ползвам от уюта на сградата за събрания, електричеството и топлината в нея, неестествено би било да не участвам в покриването на разходите, свързани с нейната поддръжка. Ако доходите ми не позволяват такива дарения, може да даря от времето и/или труда си. А ако съм възпрепятстван да помогна дори по този начин, вероятно самият аз се намирам в нужда от помощ, и не бива да чувствам вина или срам.

(more…)