ВМЕТКИ

Ако една църковна общност не може да покрива разходите си по своята сграда и/или други нужди, тогава трябва да намали разходите си. Ако разполага със сграда, може да я продаде и да използва парите, за да закупи по-малка или по-евтина такава, или пък да я отдава под наем, за да получава допълнителни приходи. Може да избере да не притежава собствена сграда, а да наема помещения според (на първо място) възможностите и (на второ място) нуждите си. Може да избере да се раздели на по-малки общности, които да се събират в частни домове. Може да избере вместо да издържа един пастир на заплата, да има няколко пастири и проповедници, които да даряват от свободното си време, докато същевременно се издържат с друга работа. Възможностите са безброй…

Това, което не може, е непрестанно да “издоява” хората в общността, за да поддържа статуквото и/или нечии амбиции.

Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.