ВМЕТКИ

Всеки човек има призвание. Всъщност, всеки от нас има различни призвания според различните роли, които играем в живота си – родители, граждани, работещи. За по-голяма прегледност обаче бих могъл да избистря различните си призвания в една обединяваща формулировка и да я нарека “моето призвание в живота”. Тя ми дава фокус и ми помага да избирам и приоритизирам измежду няколко предоставени възможности. Помага ми във всяка ситуация да си отговоря по-лесно на въпроса “Кое е по-важно за мен?”. Съсредоточава мисленето ми, така че по-лесно да мога да се отказвам от възможности, които изглеждат привлекателни, но в дългосрочна перспектива не ме довеждат до там, където само аз искам да стигна.

Призванието не е нищо мистично или непрактично. Основава се на факта, че всеки човек има уникален набор от дадености – потекло, темперамент, дарби, интереси, среда, ценности. Затова всеки човек може да запълни уникално “място” в света. Призванието е всъщност отговора на въпроса: “Как изглежда моето място в света, за което съм създаден и само аз мога да изпълня?” В този смисъл призванието е и отговор на въпросите “Кой съм аз?” и “За какво се намирам на този свят?”. То е едновременно изцяло практично и дълбоко философско.

Не е никак трудно човек да формулира призванието си. Не е необходимо да ходя на поклонение в Йерусалим или Мека, нито пък да прекарам време в отшелничество на Атон. Може да мина и без пътешествие до ашрам в Индия или пък среща с монаси в Тибет. Не е задължително и да постя, медитирам или търся помощта на специалисти – психотерапевти, кариерни консултанти, ментори и т.н. Макар и някои от тези неща сами по себе си да са полезни. Създателят ми вече е задал насоките на моето призвание като ме е сътворил точно такъв какъвто съм, а не друг. Като се огледам какво имам и хармонизирам интересите и желанията си с онова, което Богът върши в този свят, получавам доста ясна представа за своето място в него.

Разбира се, колкото повече опознавам себе си и онова, в което Богът преобразява творението си, толкова по-ясно разбирам своето призвание. Толкова по-очевидно ми става и как аз точно мога и искам да се включа в намеренията на своя създател. Така че призванието ми не е статична формулировка, а се развива заедно с мен.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.