Щом липсват универсални и изчерпателни заповеди от Бога относно харченето на пари, християнинът не е в състояние да издава категорични присъди относно практиките на другите. Мога да отсъждам само по отношение на собствените си решения и действия. Разбира се, никой не може да ми забрани да използвам разума си и да си оформям мнение относно действията на другите, но би следвало да съм наясно, че поради ограничената си гледна точка преценките ми не може да са окончателни. С две думи, нямам право да казвам на когото и да било другиго как точно да харчи парите, с които разполага.
Същевременно, трудно бих могъл да се въздържа от някои заключения. Някои ценности на Бога са толкова ясно споделени, че в дадени ситуации става почти очевидно противоречието между тях и онова, което аз или някой друг правим. Несъмнено е, например, че за Бога са изключително важни нуждаещите се хора, чието безсилно положение и зависимост от силните на деня силно ограничава възможността им да се погрижат сами за себе си, и да си осигурят храна, подслон и дрехи. В тази категория може да влизат както бедните от циганските гета, така и бездомните възрастни хора, децата, лишени от родителска грижа и т.н. Когато аз или някой друг живеем в относителен лукс и с нищо не се ангажираме да помогнем на тези хора, които живеят съвсем наблизо до нас, тогава трудно ми е да не си помисля, че нещо е сериозно сбъркано с човечността ни. Защото в крайна сметка нищо не говори така силно за ценностите ми както начина, по който изразходвам парите, които са ми поверени.
Оказвам се в парадоксалното положение да трябва хем да се въздържам от категорични оценки за това как другите харчат парите си, хем да бъда много конкретен относно ценностите, които отразяват Божиите, и собствената си или на близките ми непоследователност по отношение на тях. Което е обратното на тенденцията, която ми е далеч по-присъща: да бъда категоричен относно другите и много неопределен по отношение на себе си.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.