ВМЕТКИ

Пътят към излизане от бедняшкия манталитет е да осъзная, че парите и материалните притежания не са най-ценното на този свят. Това обаче не може да стане като просто си наложа да не ги ценя толкова много. За да престанат да бъдат приоритет за мен, трябва да оценя нещо друго или някой друг повече. Оценяването обаче не става по команда, а следва естествено убежденията. Ако искам парите и материалните притежания да изгубят ореола си на моята най-голяма скъпоценност, ще трябва да открия какво е действително по-ценно от тях.

Точно в това се провалят повечето наръчници за финансово благополучие и финансови ментори. Не е трудно да научиш някого на основите за финансово планиране и управление, но е невъзможно да промениш навиците и ценностите му с лекции, упражнения и трикове. Ценностите се променят само от убеждение, а убежденията сляпо следват опита. Докато не срещна в живота си нещо или някого другиго по-ценен от парите и притежанията, ще продължавам да бленувам за своето “скъпоценно”. А в повечето случаи очите ни се отварят чак когато се доберем до бляна си и установим, че той ни оставя празни.

Щом не мога сам себе си да убедя, какво остава за другите? Не мога да промия мозъка на никого, така че да почувстват нещо като по-ценно от другото, по което бленуват. Мога само да им разкажа за своя път и да ги поканя да повървят с мен. Може би междувременно ще видят достатъчно причини да преподредят и своите приоритети…


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.