Когато се взимаме твърде на сериозно…

Когато се взимаме твърде на сериозно…

Тази публикация е рецензия на книгата на Адриан Плас “Свещеният дневник на Адриан Плас (на 37 ¾ години)”. Първоначално е публикувана във в. “Зорница”броя от октомври 2015 г., стр. 2 и 4, под заглавие “За да не се вземаме твърде на сериозно…”) и тук се пресъздава точно във вида, в който е отпечатана във вестника, с любезното разрешение на издателите.

 

Ние, евангелистите, сме сериозни хора. Вероятно повлияни от съдбовната си благовестителска мисия в този свят, сме склонни да обръщаме всички разговори с „невярващи“ – в Интернет или лице в лице – в беседи за моралните ценности и Бога. Нерядко сме и силно обидчиви и готови да припознаем в насмешливото отношение към самите нас съпротива срещу Твореца. Ако е вярно, че смирението се проявява в способността на човека да се надсмива над себе си, то книгата на Адриан Плас „Свещеният дневник на Адриан Плас (на 37 ¾ години)“, издадена от Български християнски студентски съюз през далечната 2003 г., е така необходимото ни помагало за израстване във въпросната добродетел.

„Свещеният дневник на Адриан Плас (на 37 ¾ години)“ от Адриан Плас (БХСС, 2003 г.)

„Свещеният дневник на Адриан Плас (на 37 ¾ години)“ от Адриан Плас (БХСС, 2003 г.)

Книгата представлява „духовния“ дневник на един обикновен английски евангелист, който ходи на обикновена работа, има (почти) обикновено семейство, активен член е на обикновена умерено харизматична църква и се опитва да води (не)обикновен християнски живот. Въпросният дневник обхваща малко по-малко от половин година (от 14 декември до 31 май), но именно в този период попадат най-значителните празници в християнския календар, както и традиционният (за Англия) палатков лагер Spring Harvest, като всичко това дава на героите множество възможности за разнообразни преживявания. Първоначалните намерения на главния герой са да си води „духовен журнал в полза на бъдещите поколения“, където да записва „всяко ново божествено прозрение и преживяване“, с надеждата написаното един ден да „свети като фар в тъмнината“. Пълната му откровеност обаче ни разкрива един малък свят от личности, с които лесно може да отъждествим себе си и своите близки и познати. Също като мен Адриан пропуска да чете от Библията всеки ден, трудно издържа да се моли в продължение на повече от няколко минути, трудно се съсредоточава по време на проповеди и умът му блуждае във всякакви неблагочестиви посоки. Колкото и да копнее животът му да прилича на този на големите „герои на вярата“, ежедневието му прилича на това на всеки друг от съседите и приятелите му, където Бог на пръв поглед трудно може да се забележи. В негово лице срещаме стремленията, съмненията и страданията на всеки от нас, обикновените вярващи, между които – също както и между невярващите – има пияници, похотливци, лъжци и лицемери. Оказва се, че Христос няма против да си има вземане-даване с такива, а дори е в състояние и плавно да ги променя. До такава степен, че понякога е трудно да се каже със сигурност кой е Христов и кой не е. Както казва един от съседите чудаци на Адриан: “[Исус е] бил причина за големи скандали тогава… и продължава да е такъв и досега. Не ти дава да си направиш малка хубава системка и да я наречеш „църква“ и не ти позволява да се измъкнеш, като правиш по четири събирания на седмица, на които обсъждаш какво ще правите на събиранията през следващата седмица. Ако искате това, ще откриете, че Исус е крайно неподходящ. Казва неудобни и трудни неща като „обичай враговете си“ и „кани на вечеря хора, които наистина имат нужда от това“ и „обичай Бога преди всичко друго“. Ужасен е в това отношение. Тогава не са успели да Го поставят натясно и досега не могат…” Така посред непрестанния наниз от комични, а нерядко и трагични ситуации, в които се озовават героите на дневника, към края на книгата читателят остава с подозрението, че Бог е далеч по-въвлечен в ежедневието ни отколкото изглежда.

В англоезичния протестантски свят практиката да се води личен дневник с духовни размишления широко се насърчава, а немалко такива се издават и като книги за насърчение на „обикновените“ вярващи. В тях уважавани „герои на вярата“ споделят своите необикновени „опитности“ и прозрения. Жанрът се радва на радушен прием, макар и последствията за читателите най-често да са дълбока потиснатост и убеденост, че „нещо не е наред с мен като вярващ“. Дневниците обаче не са само християнски феномен. Пет години преди появата на „Свещеният дневник на Адриан Плас“ (през 1987 г.) класациите за продажби на книги в Англия са оглавени от творбата на Сю Таунзенд – „Тайният дневник на Ейдриън Моул (на 13 и ¾ години)“ (българското издание е на „Гея-Либрис“, 2009 г.). Книгата представлява въображаемия дневник на едно обикновено английско момче. Съвпадението с първото име на Адриан Плас е случайно, но авторът съвсем съзнателно взаимства идеята и формата, за да се обърне едновременно към обикновените англичани, както и към обикновените християни, и да ни разкаже за личностното и „духовното“ израстване на своя съвсем обикновен герой.

Действителният Адриан Плас работи в младежките си години като социален работник към център за деца със специални нужди. След години работа обаче изпада в дълбока лична криза, след която решава да се посвети на писателска и актьорска дейност (следвал е актьорско майсторство в бристолската драматургична школа). Първоначално пише предимно за себе си и с терапевтична цел, като първата му (издадена много по-късно) творба е новелата „Посещението“, в която се разказва за една въображаема местна англиканска църква, посетена от Исус. „Свещеният дневник на Адриан Плас“ е първата му издадена книга, която се заражда под формата на редовна рубрика към английското списание Family Magazine. Книгата бързо набира популярност и е последвана от още няколко от същата поредица. Оттогава Адриан Плас е написал тридесет и шест книги, последната от които е „Свещеният дневник на Адриан Плас – Адриан Плас и църковната почивка“ (издадена в Англия през март 2013 г.). Двамата със съпругата му често са канени да изнасят лекции и представления, а междувременно участват активно в една съвременна надденоминационна монашеска общност в северната част на Ангsvлия.

Българското издание на книгата се радва на чудесен превод от Чавдар Хаджиев, който се е постарал да превъплъти типично английските шеги в такива, които имат повече смисъл в българската ни култура. Например, тъй като Джералд, синът на главния герой, има забавния навик да подхвърля на баща си анаграми, българските читатели можем да се наслаждаваме на образци като факта, че „Климент Охридски” е анаграма за „Ти, мил ден хорски“, а „др. Леонид Брежнев е анаграма за „див, небрежен дрол“. Изданието включва също подходящи илюстрации от Ивайло Кънчев.

„Свещеният дневник“ е книга, която всеки евангелист задължително трябва да прочете. Това е книгата, която трябва да се дава на всеки новоповярвал. Но ако не можете да се разпознаете в горните редове, а по-скоро усещате раздразнение, то все още не сте готови за тази книга.

В началото на тази рецензия прецених евангелистите като твърде сериозни и лишени от чувство за хумор. За щастие това не е съвсем вярно. Защото Адриан Плас е евангелист и не е единственият писател в протестантския свят, който знае как да се надсмива над собствените ни неадекватности. Всъщност мнозина православни и католически вярващи твърдят, че тъкмо евангелистите имаме най-много вицове за себе си. Ако е вярно, именно това може да е преимуществото, което може да ни помогне да бъдем малко по-смирени и малко „по-обикновени“.

 

Може да закупите книгата на Адриан Плас веднага от Интернет книжарница “Хайро”.
Разсъждение на глас №39: Относно т. нар. “десятък”

Разсъждение на глас №39: Относно т. нар. “десятък”

ВМЕТКИ

Практиката да се даряват десет процента от личните (и фирмени) приходи на църквата не почива на заповед в еврейските или християнските свещени писания. В еврейската законова наредба оставена от Мойсей присъстват цял набор от задължителни дарения с различни предназначения, които общо се приближават към 30% на годишна база. Някои от тях са предназначени да компенсират племето на левитите, за това, че вместо да се грижат за собствената си прехрана, са се посветили на това да поддържат религиозния култ. Част от тях може да се сравнят със съвременната данъчна система. Друга част са били предназначени за собствено консумиране по време на специален национален празник.

(more…)

Какво похвално намира Христос в един корумпиран мениджър?

Какво похвално намира Христос в един корумпиран мениджър?

ВЪПРОСИ

Покрай врявата около Хелоуийн миналата седмица, пропуснах редовната публикация с въпроси. По тази причина в следващите дни ще публикувам още една “порция” въпроси. Ще се радвам да коментирате под статията, дори и да не смятате, че онова, което има да кажете е твърде важно. Нерядко някой случаен въпрос поражда дискусия, която си заслужава вниманието. В тази връзка, ако сте пропуснали предходните ми въпроси относно адекватните български мислители, не се притеснявайте да предложите своите идеи!

В първите осем стиха на шестнадесета глава от Евангелието според Лука (непосредствено след притчите за изгубената овца, изгубената драхма и двамата сина, както и преди притчата за богаташа и бедния Лазар), Исус е описан как разказва на учениците си една притча, в която главни действащи лица са богат собственик и неговия управител. До собственикът достига информация за това, че управителят му не си върши съвестно работата, а напротив – допринася за значителни загуби. В резултат управителят е уволнен. Изправен пред реалността на безработицата и липсата на всякакви перспективи за намиране на друг източник за прехрана, последният изобретява хитроумен план, който би следвало да му осигури работа при арендаторите на бившия му господар. В края на притчата самият собственик похвалва бившия си мениджър за неговата съобразителност, а Христос дава същия за пример.

Иисус се обърна и към учениците Си, като каза:

„Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“ Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“. И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“ После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност.

Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас? Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“

Евангелието според Лука 16 гл., 1-13 ст.

В историята на църквата този текст е познат като едно от най-трудните за разбиране поучения на Христос. Какво кара богатият собственик на много имоти да похвали своя бивш управител, когото съвсем скоро преди това е уволнил по причина, че “разпилява имота му”? Откъде накъде Исус дава същия управител за пример на учениците си? Има ли в заключенията на Исус каквото и да било актуално послание за нас днес или трябва да зачеркнем въпросния откъс като културно-неясен и съответно неприложим?

Ще се радвам да споделите своето разбиране за този откъс. Мислили ли сте преди за него? Как го съотнасяте към цялостния си християнски светоглед?


Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.

Защо не можем да загубим изборите?

Защо не можем да загубим изборите?

БОГОСЛОВИЕ

Днес е ден на избори. Надявам се, че много повече българи откогато и да било ще си направят труда да дадат своя глас. Но не очаквам в края на деня да бъда във възторг от резултатите. Всъщност, не мисля, че изобщо някога ще бъда очарован от резултатите. Дори и изборът на мнозинството от българите да съвпадне с моя, то със сигурност ще имаме толкова много различия по конкретни въпроси, че за емоционален триумф не може и дума да става.

(more…)

Кога за първи път някой е чул за книгата “Битие”?

Кога за първи път някой е чул за книгата “Битие”?

ВЪПРОСИ

Книгата “Битие” стои в началото на Библията и разказва за началото на земята, а първите думи са “В начало Бог сътвори небето и земята”. По-нататък става ясно, че ни разказва и за началото на еврейския народ. Затова с основание я наричат “Книга за началата”. Без обаче да обръщам внимание на множеството спорове относно нейното съдържание, преди време се зачудих: а кога и кой за първи път е чул за съществуването на тази книга изобщо? Откога датират най-ранните сведения за нейното съществуване?

(more…)

Какво се има предвид под понятието “Божие царство”?

Какво се има предвид под понятието “Божие царство”?

ВЪПРОСИ

Напоследък в сайта писах доста за Божието царство. Но никъде не изложих подредено виждането си за това какво представлява то. А тъй като понятието произлиза от Библията, основателен е въпросът какво всъщност се има предвид под словосъчетанието “Божие царство”? В какъв смисъл е било използвано от юдеите преди Исус? Какво е имал предвид самият Исус когато често говори за “Божието царство” или “Небесното царство”? Какво са можели да разберат слушателите му? Какво са разбирали под това понятие авторите на евангелията, които предават думите на Исус и реакциите на слушателите му, но вече след събитието на Възкресението?

(more…)

Територията на Божието царство

Реклама на компанията "His Coffee Co.", която продава "християнско" кафе (http://www.hiscoffeeco.com).

Реклама на компанията “His Coffee Co.”, която продава “християнско” кафе (http://www.hiscoffeeco.com).

Концепцията за “Божието царство” в Библията не е обвързана с конкретна територия, нито пък с определена политическа система. Божието царство е навсякъде където се простира прякото управление на Бога. А от възцаряването на Исус Христос насам, Божието царство е навсякъде, където Бога се представлява от учениците на Христос. Като физически същества и социални индивиди, ние заемаме определени територии и сме част от конкретни политически уредби, но те сами по себе си не представляват царството. Божието царство е навсякъде където има хора, които живеят като негови поданици и в хармония с неговите ценности. В този смисъл е подвеждащо да се говори за “християнски” страни, “християнски” фирми или организации, и т.н. Ако те са действително християнски (а кой би могъл да претендира, че е в съвършена хармония с ценностите на царството), тогава не би имало нужда от обозначението, защото връзката би била очевидна.

(more…)