Когато лидер сменя радикално посоката

Когато лидер сменя радикално посоката

ВМЕТКИ

Защо се приема за даденост, че лидерът трябва да не си сменя посоката и да не се отрича от онова, което е отстоявал досега? Ако всеки от нас се развива, не предполага ли това, че в някакъв момент ще има и радикални смени на посоката? Ако моята нова посока не съвпада с твоята, тогава просто продължаваме всеки по пътя си. Лидерството е функционална роля, а не доживотна връзка. Затова с времето може ти да станеш лидер на лидера си, както пък и съвсем да се разделите, и това не би следвало да се приема за трагедия.

(още…)

Кой и какво е дяволът?

Кой и какво е дяволът?

ВЪПРОСИ

Обикновено християните обясняваме всяко зло с дявола. Той е причината в света изобщо да има зло, тъй като Богът е добър. Пак сатаната е онзи, който изкушава всеки човек да върши зло. Луцифер управлява този свят, така че под негово влияние са всички политици и служещи на различните държавни и международни институции. С Велзевул се свързва и всяко сребролюбие, така че съзнателно или не всички самозабравили се богаташи изпълняват неговите намерения. (още…)

Разсъждение на глас №98: Кой е изворът на музиката?

Разсъждение на глас №98: Кой е изворът на музиката?

ВМЕТКИ

Музиката има свой език и не може да бъде принизена само до ниво текст. Особено когато има толкова много музикални творби, които не са придружени от такъв. А и мнозина от нас слушаме музиката без да обръщаме особено внимание на текста. В много случаи любимите ни песни са дори на език, който не разбираме. Затова друг често използван критерий за определяне на това дали дадена музика е “християнска” или не е личността на изпълнителя или композитора. Ако песента е написана от християнин, тя автоматично се причислява към категорията “християнска музика”. В много случаи към тази категория автоматично се прибавя и всяка музика, изпълнена от изпълнител, който открито се отъждествява с християнската вяра. Освен ако няма причини, поради които творчеството му да се прецежда извънредно внимателно. (още…)

Разсъждение на глас №53: Предприемчивостта и възможностите

Разсъждение на глас №53: Предприемчивостта и възможностите

ВМЕТКИ

Предприемчивият човек се възползва от възможностите, в които се намира. Но за да мога да се възползвам от възможностите около себе си, трябва да не бъда привързан до живот към други. Кой казва, че трябва цял живот да живея в България или в София? И защо да е лошо да се преместя?

(още…)

Разсъждение на глас №38: Относно даренията към църква

Разсъждение на глас №38: Относно даренията към църква

ВМЕТКИ

Твърди се, че даряването на пари на църквата е израз на благодарността ми към Бога. Кое налага да изразявам благодарността си тъкмо така вместо да вдигна банкет, на който да поканя приятели и познати (а защо не и непознати), например? Или пък да даря вещи и пари на някое селско училище? Или да построя такова?


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Какво похвално намира Христос в един корумпиран мениджър?

Какво похвално намира Христос в един корумпиран мениджър?

ВЪПРОСИ

Покрай врявата около Хелоуийн миналата седмица, пропуснах редовната публикация с въпроси. По тази причина в следващите дни ще публикувам още една “порция” въпроси. Ще се радвам да коментирате под статията, дори и да не смятате, че онова, което има да кажете е твърде важно. Нерядко някой случаен въпрос поражда дискусия, която си заслужава вниманието. В тази връзка, ако сте пропуснали предходните ми въпроси относно адекватните български мислители, не се притеснявайте да предложите своите идеи!

В първите осем стиха на шестнадесета глава от Евангелието според Лука (непосредствено след притчите за изгубената овца, изгубената драхма и двамата сина, както и преди притчата за богаташа и бедния Лазар), Исус е описан как разказва на учениците си една притча, в която главни действащи лица са богат собственик и неговия управител. До собственикът достига информация за това, че управителят му не си върши съвестно работата, а напротив – допринася за значителни загуби. В резултат управителят е уволнен. Изправен пред реалността на безработицата и липсата на всякакви перспективи за намиране на друг източник за прехрана, последният изобретява хитроумен план, който би следвало да му осигури работа при арендаторите на бившия му господар. В края на притчата самият собственик похвалва бившия си мениджър за неговата съобразителност, а Христос дава същия за пример.

Иисус се обърна и към учениците Си, като каза:

„Един богат човек си имаше управител, когото обвиниха, че разпилява имота му. Той го повика и му рече: „Какво е това, което чувам за тебе? Дай сметка за управлението си, защото не можеш вече да бъдеш управител.“ Тогава управителят си рече: „Какво да сторя, щом моят господар ми отнема длъжността? Да копая, не мога, да прося, срамувам се. Но се сетих какво да сторя, за да ме приемат в домовете си, когато няма да съм вече управител“. И като повика един след друг всеки от длъжниците на господаря си, рече на първия: „Колко дължиш на господаря ми?“ Той отговори: „Сто мери масло.“ И му рече: „Вземи си разписката, седни и бързо напиши: петдесет.“ После каза на друг: „А ти колко дължиш?“ Той отговори: „Сто крини пшеница.“ И му рече: „Вземи си разписката и напиши: осемдесет.“ И господарят похвали неверния управител за неговата съобразителност.

Защото хората от този свят общуват по-разумно помежду си, отколкото синовете на светлината. Затова ви казвам: спечелете си приятели с несправедливото богатство, та когато го загубите, да ви приемат във вечните жилища. Верният в най-малкото е верен и в многото; а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото. И тъй, ако в несправедливото богатство не бяхте верни, кой ще ви повери истинското? И ако в чуждото не бяхте верни, кой ще ви даде отреденото за вас? Никой слуга не може да слугува на двама господари. Защото или единия ще намрази, а другия ще обикне, или на единия ще угоди, а другия ще презре. Не можете да служите на Бога и на мамона!“

Евангелието според Лука 16 гл., 1-13 ст.

В историята на църквата този текст е познат като едно от най-трудните за разбиране поучения на Христос. Какво кара богатият собственик на много имоти да похвали своя бивш управител, когото съвсем скоро преди това е уволнил по причина, че “разпилява имота му”? Откъде накъде Исус дава същия управител за пример на учениците си? Има ли в заключенията на Исус каквото и да било актуално послание за нас днес или трябва да зачеркнем въпросния откъс като културно-неясен и съответно неприложим?

Ще се радвам да споделите своето разбиране за този откъс. Мислили ли сте преди за него? Как го съотнасяте към цялостния си християнски светоглед?


Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.

Кои са адекватните ни мислители?

Кои са адекватните ни мислители?

ВЪПРОСИ

Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?

(още…)

Що е то “грях”?

Що е то “грях”?

ВЪПРОСИ

Честно, наистина не съм предполагал, че тъкмо днес Владимир Домозетски ще реши да задава въпроси свързани с греховете и Българската православна църква. Но съвпадението не е никак лошо.

Отдавна разсъждавам по въпроса. Особено след като в протестантската култура страхът да не съгрешиш е силен мотивационен фактор. Какво точно означава понятието “грях”? Кой определя какво е грях и какво не? Има ли изчерпателен списък с грехове или наборът от тях се изменя според епохата? Защо да се извърши грях е толкова страшно? А страшно ли е наистина? Какво прави един грях зло? А зло ли е в действителност?

Ще се радвам да споделите мислите си. В тази поредица никога не питам, за да се заяждам.


Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.