КАТО СТАНА ДУМА…

Снощи за трета поредна година празнувахме Halloween. Събрахме се четири семейства от нашата църква (поканени бяха и други, но нямаха възможност да се включат) на вечеря и импровизиран маскен бал. Всички (с малки изключения) се бяхме маскирали по повече или по-малко ужасяващ начин. Събрахме се снощи, а не днес, защото така се оказа по-удобно за всички ни. А защо празнувахме с маски ли? Радвам се, че попитахте.

Всъщност, бих се радвал повече хора да питат, вместо да приемат за даденост, че са наясно с отговора. И тази година, както и предходната, с жена ми се сблъскахме с реакциите на множество познати евангелисти. Не мога да не призная, че до голяма степен съзнателно провокирах тези реакции, но това не обяснява защо те са така предсказуеми и убедени, че разбират мотивацията ми, както и че тяхното заключение е единственото правилно по въпроса. Още от 00:00 ч. на 31 октомври сред Facebook познатите ми се появиха такива със зачеркната тиква вместо профилна снимка. Съученици на сина ни пък му казали (вероятно е споделил вълнението си от това, че ще отиде на празненство със специален костюм), че да се празнува Хелоуийн е лошо нещо, защото бил празник на дявола. Което беше чудесен повод този път по-подробно да му обясня, че съучениците му са били научени на някои неистини. Заради всичко това реших тази година да изложа по-подробно своите основания да чествам Хелоуийн. Нямам илюзии, че ще променя мненията на онези, които вече са убедени, че са прави, но се надявам да насърча други, които също усещат, че Христос не може да е толкова първосигнален и плосък.

 

Защо празнуваме каквото и да било?

Празниците са социален феномен. Те винаги са свързани със споделяне на някакъв опит или радост. Ако поводът за празника е личен, тогава приятелите споделят радостта на празнуващия. Груповите поводи пък са свързани с някакво настоящо събитие или с припомняне/ознаменуване на случка в общата ни памет. Има и сезонни празници, които не са свързани с конкретно историческо събитие, а са възможност за общността да си почине, да се повесели и да събере физически и емоционални сили за следващия сезон на труд. Става ясно, че има различни видове празници, но че празниците като елемент от здравословния ритъм на живот са изключително важна част от битието на едно общество. Без общи празници няма единно общество.

Християнството стъпва на същата здравословна мъдрост, която е видна и в юдеизма. Част от празниците на юдеите са свързани с конкретни исторически събития (Пурим и празника Шатроразпъване, например), други са част от календарния/сезонен ритъм (шабат и новолуние, например), трети пък изпълняват специфична роля в религиозния живот на юдеите. Всички те обаче имат своята връзка с Бога, защото целият живот се живее в светлината на завета с него. Към тези празници първите християни не прибавят нищо освен “Господната трапеза”. С разрастването на християнството сред езичниците отпадат повечето юдейски празници, а шабат се видоизменя. След време се установяват специфично християнските празници, които се основават на ключови събития от живота и служението на Христос. Можем да сме сигурни обаче, че ранните християни-неевреи не изоставят своите сезонни празници, а постепенно ги преобразуват според новия си християнски светоглед. Такъв е и случаят с Рождество/Коледа.

В хода на християнската история на Христовите ученици най-често се е налагало да съвместяват участието си в общността, която в повечето случаи не е била оформена от християнски светоглед, а имала свое светоусещане и съответно свои празници, и принадлежността си към църквата, чиито възприятия към света и празници са били повече или по-малко различни. Това автоматично е повдигало въпроса за лоялността към Христос и неговото тяло, църквата. По какъв начин тази лоялност се е отразявала на участието на християните в живота на общността? Историята ни поднася примери от всички краища на спектъра – от крайно разграничение (което най-често е събуждало краен антагонизъм у общността) до пълен конформизъм. Всъщност, може да се каже, че и при двете крайности църквата скоро е преставала да съществува. Пълното разграничение е довеждало до такова отхвърляне, че християните са били принудени или да се спасяват чрез преселение, или да изгубят живота си мъченически. Пълният конформизъм пък е довеждал до скорошното изличаване на всичко съществено християнско. През по-голямата част от историята учениците на Христос е трябвало да търсят онзи баланс, който няма да ги отстрани съвсем от общността, така че да нямат никакви значими взаимоотношения с нея, нито пък ще компроментира лоялността им към Христос и неговото учение.

Това е предизвикателството, пред което сме изправени и ние днес – независимо дали става въпрос за Хелоуийн, националните празници, Нова година или Деня на народните будители. Ако отказваме да участваме във всеки празник, който няма пряка връзка с християнската история, тогава практически се изолираме от съществен елемент от живота на българската общност. От друга страна, не можем просто да прегърнем безкритично всички традиционни български празници, защото някои от тях може би честват ценности, които противоречат на християнския ни светоглед. Следователно се налага да анализираме празниците си, както и да вземем обосновани решения за своето поведение. Струва ми се, че именно в тези две стъпки съвременните български евангелисти проявяваме толкова много мързел. Нито анализът ни е достатъчно старателен, нито пък решенията ни добре обосновани.

 

За произхода на Хелоуийн

Историята на празника Хелоуийн е сложна. По-долу ще се опитам да обобщя основните контури. Ако предпочитате видео обаче, може да изгледате този превъзходен клип (на английски език), в който евангелизаторът Глен Скривънър разчита християнския корен на празника и го представя на съвременното невежо поколение.

Vast armies undead do tread through the night and
In hordes march towards hapless victims to frighten.
They stumble in step with glass-eyes on the prizes;
Bunched hither, hunched over in monstrous disguises;
In sizes not lofty but numb’ring a throng;
To unleash on their prey the dreaded DING DONG.
Small faces with traces of mother’s eye-liner,
Peer up to the resident candy provider.

And there to intone ancient threats learnt verbatim;
They lisp “TRICK OR TREAT!” Tis their stark ultimatum.
Thus: region by region such legions take plunder.
Does this spector-full spectacle cause you to wonder?
Just how did our fair festive forebears conceive,
Of this primeval practice called All Hallows Eve?
The answer, if anyone cares to research,
Surprises, it rises from old mother church.

On the cusp of the customary All Saints Day
The Christ-i-an kinsfolk made mocking display.
These children of light both to tease and deride;
Don darkness, doll down as the sinister side.
In pre-post-er-ous pageants and dress diabolic,
They hand to the damned just one final frolick.
You see with the light of the dawn on the morrow,
The sunrise will swallow such darkness and sorrow.

The future is futile for forces of evil;
And so they did scorn them in times Medieval.
For this is the nature of shadow and gloom;
In the gleaming of glory there can be no room.
What force is resourced by the echoing black?
When the brightness ignites can the shadow push back?
These ‘powers’ of darkness, if such can be called,
Are banished by brilliance, by blazing enthralled.

So the bible begins with this fore-resolved fight;
For a moment the darkness…. then “Let there be Light!”
First grief in the gloom, then joy from the East.
First valley of shadow, then mountaintop feast.
First wait for Messiah, then long-promised Dawn.
First desolate Friday and then Easter Morn.
The armies of darkness when doing their worst,
Can never extinguish this Dazzling Sunburst.

So… ridicule rogues if you must play a role;
But beware getting lost in that bottomless hole.
The triumph is not with the forces of night.
It dawned with the One who said “I am the Light!”

Глен Скривънър – “Halloween: Trick or Treat?”

Ако се съди само по популярни публикации като статията от бр. 478 (13 ноември 2001 г.) на в. “Литературен форум”, българската страница за Хелоуин в Wikipedia или пък публикацията “Ватикана: Хелоуийн е антихристиянски” на интернет сайта “Българи”, корените на Хелоуийн може да се проследят до ирландския празник Соуин (Samhain), чието име произлиза от старо-ирландския термин “край на лятото” – първият и най-важен от четирите годишни празници в средновековния галски календар. Смята се, че е бил честван в Ирландия, Шотландия и на о-в Ман около 31 октомври-1 ноември. По същото време сходни празници са отбелязвани и сред келтите на британския остров. С този празник се отбелязвал краят на жетвата и началото на по-мрачната половина от годината. Смятало се, че именно в този праг от време духовете на феите (които от своя страна представлявали умалена версия на древните езически богове) можели да влизат в нашия свят и били особено активни. За да ги умилостивят им принасяли в дар храна, така че годината да бъде плодородна. Смятало се, че в този ден по домовете си се връщат и душите на мъртвите. Предполага се, че именно в контекста на този празник са се появили повечето от практиките, които присъстват и в съвременното празнуване на Хелоуийн. В средновековието, католическата църква взаимствала много от практиките, но им придала специфично християнско тълкувание.

Тази теория е масово разпространена, но погрешна. На първо място, празникът Вси светии датира още от втората половина на четвърти век, само че на различните места е бил празнуван по различно време на годината. Затова и до днес в Източната църква денят на всички светии е първата неделя след Петдесятница. Зародил се е не в Ирландия, а из средиземноморската част на европейския континент и не е имал никаква връзка с келти, друиди и т.н. Корени се в практиката на ранната църква да отбелязва по специален начин мъченическата смърт на всеки християнин на мястото, където е загинал. През четвърти век съседни диоцези започнали да си разменят тези тържества, да пренасят мощи и да си ги поделят, както и да празнуват заедно. За това свидетелства покана от св. Василий Велики (през 397 г.) до епископите в провинция Понт. По време на гоненията при император Диоклециан, мъчениците стават толкова много, че вече става невъзможно да се отделя специален ден за всеки. Така се стига до решението за един ден, на който да се отдава почит на всички мъченици/светии. Първото свидетелство за този единен празник Вси светии идва от Антиохия и то именно през първата неделя след Петдесятница. За такъв общ ден се споменава и в проповед на св. Ефрем Сирин от 373 г., както и в проповед на св. Йоан Златоуст от 407 г.

В западната църква, празникът започва да се чества на 1 ноември чак през осми век, по инициатива на папа Григорий III. Интересно е обаче, че именно поради съвпадението на датите с ирландския езически празник Соуин, ирландските църкви продължават да отбелязват Вси светии на 20 април. Промяната там настъпва вероятно чак през 11 в.

Самото име Хелоуин произлиза от шотландското All Hallows Even (навечерие на Вси светии), което с времето се съкращава до Halloween. Практиката празникът да започва още от предното навечерие идва от най-ранните времена на църквата, когато по еврейски образец, дните се отброяват от вечерта на предходния. Освен възпоменание за всички светии, които вече са при Бога, празникът използва типичните за средновековната църква визуални и драматични изразни средства, за да подчертае победата на Христос над смъртта и злото. За необразованите маси от хора тези порядки със сигурност винаги са били повече или по-малко обвързани с различни суеверия (по същия начин, по който от мнозина съвременни “прости” евангелисти или православни може да се чуят идеи, които откровено граничат с ерес, както и практики, които са обвързани с разнообразни суеверия), но в същността им няма нищо неортодоксално. Страшните маски, например, са още една проява на средновековното разбиране, че най-добрата съпротива срещу дявола и злите сили е подигравката. Именно по тази причина в средновековието се появява образът на сатана като облечен в царствена червена мантия, но с опашка и рога. Джеймс Б. Джордан и Питър Дрей припомнят, че затова и средновековните катедрали са опасани с горгони с изплезени езици. Те не са проява на окултизъм в църквата (както твърдят много невежи протестанти), а изображение на вярващите, които се изплезват на злото, което се стреми да им навреди, но е вече победено от Христос. Със същата идея преди някопко века в празника се включва елемента деца да се обличат като страшилища.

Що се отнася до приликата с езически практики, тази теория няма зад себе си сериозни исторически данни. За празнуването на ирландския Соуин просто няма достатъчно исторически сведения. Голяма част от теориите за келтските друиди започват да се разпространяват чак през 19 век, когато във Великобритания се наблюдава възход на нео-езически движения и групи. Те имат интерес от това да наложат идеята, че християнството е сравнително нов натрапник, наложен силово на древните британски езичници. При това обаче пренебрегват солидните исторически сведения за богатото и многообразно келтско християнско наследство, датиращо още от ранното средновековие. Първият епископ-мисионер в Ирландия, Паладий, пристига още през 431 г., но има данни за християни по тези земи още преди него. Християнството се разпростира особено много обаче чрез работата на св. Патрик. Теорията за езическия произход на Хелоуийн предполага, че църквата по тези земи е останала слаба и колеблива до много късно през средновековието, докато всъщност дори бегъл прочит на статиите в Wikipedia (които не са достоверен източник на информация) показват, че християнството е пуснало много здрави корени там още в края на четвърти век след Христа. Няма никакво съмнение, че исторически католиците празнуват Вси светии без всякаква идея за заемане на елементи от окултизма или езичеството. Протестантите в Западна Европа го отбелязват по различни начини, но в повечето случаи без богатите визуални и драматични елементи. Повечето евангелисти в Америка празнуват празника обаче именно с тези елементи чак до средата на 20 век, когато поредица от шарлатани и екзорсисти надигат вой, че елементите са всъщност окултни, и по този начин християните се отварят за демонична намеса. Покойният Майкъл Спенсър разказва за влиянието, което са упражнили хора като Майк Уорнки (доказан измамник, който претендира, че е бил жрец в сатанистки култ) и Боб Ларсън (друг объркан “екзорсист”, който е автор на една от книгите, обявяваща рокендрола за “дяволска музика”), така че една част от американските евангелисти да повярва в теориите за окултния характер на Хелоуийн. Разказът му свидетелства за това, че случващото се понастощем в България е чисто и просто закъснял превод на американските малоумия на наша почва. Подкрепен и от силния интерес на Българската православна църква да не допусне “западен” празник да завладее въображението и привързаността на българите.

За пореден път се убеждавам, че е по-добре да имаш образован неприятел, отколкото невеж другар. Преди години (а сред някои и до днес) се разпространяваха книги като “Ние искаме само твоята душа!”, в които подробно се обясняваше как употребата на различни символи в обложките или текстовете на дадени рок изпълнители ги разкрива като поклонници на сатаната. Във времето преди интернет, достъпът до информация беше така ограничен, че трудно можех да проверя истинността на твърденията в такива книги. А и нали имах доверие на авторите, понеже са християни и загрижени за святостта на църквата. Впоследствие установих, че почти всичко в тези писания е неточно – от интерпретацията на символите до избирателната употреба на цитати и пълното неразбиране на естеството на музиката. По същия начин и днес, “консервативните” евангелисти в България изпадат в умопомрачение и бяс заради нравствения компромис (сравняван с неморалната връзка между Самсон и Далила), който празнуващите Хелоуийн вярващи извършват. А истината е, че просто не са си направили домашното задание и са станали жертва на пропагандата на същите, от които нощем сънуват кошмари.

 

Няколко думи към библейски грамотните

Задавал съм въпроса на много наплашени евангелисти, но досега никой не е успял да ми обясни какво е злото или страшното в празнуването на Хелоуийн. Смята се, че ако един християнин участва в него, с това насърчава езичеството. Само че досега не съм срещнал невярващ човек, който да влага какъвто и да било религиозен/духовен смисъл в този празник. Празнуват го със същата нагласа както празнуват и Рождество и Великден: с копнеж по хубави вълнения, но дълбоко неверие в историческите основания на празника. Малцина са обаче евангелистите, които твърдят, че от лоялност към Христос трябва да не празнуваме тези празници. Макар че в случая с Коледа имаме далеч по-недвусмислен езически корен отколкото е така при Хелоуийн. Напротив, хвърлят се огромни усилия (за съжаление, през повечето време негативни) да се убедят хората в истинския смисъл зад Рождеството и Великден. По отношение на Хелоуийн този подход отсъства. На първо място, вероятно, защото мнозинството български евангелисти не знаем нищо за историческата християнска църква освен онези клиширани трохи, които вкоренените в невежеството си наши пастири са назубрили от своите също толкова невежи американски (предимно) събратя. Има и нещо повече обаче. Страх ни е от злото. Убедени сме, че злите сили не само съществуват, но само дебнат да им обърнем внимание и ще ни сграбчат в лапите си. Иронията е, че това всъщност показва, че вече им обръщаме повече внимание отколкото заслужават.

Спорът около Хелоуийн по същество не се различава от спора около мартениците, танцуването на хоро, участието в шоубизнеса и употребата на алкохол. Това са въпроси, по които в Библията или не е изказано мнение, или въпросът е оставен на преценката на всеки отделен човек. Там обаче са засегнати сходни казуси като яденето на идоложертвено месо, например, или въздържането от храна, която не е кашер (одобрена според наредбите в Тората). Ап. Павел засяга тези въпроси в първото си послание до коринтяните, 8 и 10 гл., както и в посланието си до римляните, 14 гл. Още преди три и половина години Радостин Марчев публикува своя внимателен анализ на тези текстове, с който аз съм безрезервно съгласен. Не виждам смисъл да споря с някого относно Хелоуийн, ако преди това не са прочели въпросния анализ (който под една или друга форма може да се срещне и във повечето по-задълбочени коментари на въпросните книги) и нямат аргументирано мнение по него. Тук ще цитирам единствено заключението на Радостин след анализа на текста в Римляни:

Докато в коринтската църква въпросът с храната е бил поставен от езическите жертви, в Рим той вероятно е бил породен от колебанието на някои етнически евреи (и може би бивши прозелити) да ядат храна, забранена от Тората. Павел подхожда към въпроса по доста сходен начин: Някои хора имат по-голяма свобода във вярата от други. Нека всеки да живее според това, което е достигнал – в края на краищата какво можем да ядем не е най-важният въпрос по отношение на Бога. Тези, които имат свобода трябва да внимават по никакъв начин да не съблазняват по-слабите. Накрая, и това е момента, на който искам да наблегна, всеки трябва да проявява търпимост и уважение към чуждото мнение. Силните не трябва да притискат слабите да правят нещо, за което те нямат убеждение, че е правилно. От своя страна слабите не трябва да издигат своята позиция като единствено вярна и да обвиняват всички останали в компромис с вярата. Павел несъмнено застава на страната на „свободните” и желае останалите да пораснат до същото разбиране и вяра, но в същото време прави всичко възможно да запази единството и братското отношение докато това стане.

Радостин Марчев

Дебело трябва да се подчертае, че и в двата казуса ап. Павел счита за “силни във вярата” онези, които имат по-голяма свобода. Иронията е, че и в наше време именно по-слабите братя и сестри претендират да са по-просветени и посветени. Не само това, но се позовават на въпросните текстове, за да наложат на по-силните да ограничат свободата си, за да не послужат за “спънка” на по-слабите. В случая с Хелоуийн обаче, каква точно може да бъде тази спънка? Какво е най-лошото, което може да се случи, ако някой види, че празнувам Хелоуийн? Както вече споменах, нито в историческия произход на празника има елементи, които влизат в конфликт с християнството, нито съвременната му комерсиализирана форма носи каквото и да било религиозно послание. В най-лошия случай празникът е безсмислен и лишен от съдържание. Според мен обаче това е чудесна възможност за християните да извадят от забравата историческите му корени, както и да го изпълнят с нов смисъл. Кои имат сила за това е друг въпрос…

Именно защото Христос е жив и държи силите на злото под своя власт ние имаме основание да празнуваме Хелоуийн или Вси светии. Християнинът е призван да изявява своята освободеност от суеверията на невежеството. Ап. Павел пише до вярващите в град Колос:

Христос заличи насочения срещу нас списък на дълговете ни според постановленията на Закона, отстрани го и го прикова на кръста. Той обезсили падналите небесни началства и власти, изложи ги на явен позор и възтържествува над тях на кръста. И тъй, никой да не ви осъжда за това, което ядете или пиете, или за празник, новомесечие или събота. Тези неща са само сянка на онова, което предстои, а действителността е Христос. Никой да не ви отнема наградата с измама, чрез лъжесмирение и преклонение пред ангели, като се надува с лъжевидения и безразсъдно се гордее с плътския си ум. Такъв не се придържа към Главата – Христос, от Когото цялото тяло, снабдявано и свързвано чрез стави и свръзки, расте с Божие съдействие. И тъй, ако вие с Христос умряхте за светските учения, защо се обременявате със забрани като за живеещите в света: „Не се докосвай! Не вкусвай! Не се допирай!“ Всичко това се отнася до преходни неща, които се изхабяват от употреба и са човешки заповеди и учения. Тези неща наистина имат вид на мъдрост, изразена в привидно благочестие, лъжесмирение и изтощаване на тялото. Но те нямат никаква стойност и служат само за удовлетворяване на плътта.

Послание до колосяните 2:14-23

С тези думи ап. Павел се обръща към християни, които по всичко изглежда, че са смесвали благовестието с различни религиозни и “духовни” практики, които на пръв поглед са имали вид на голяма посветеност и извисеност. Но вместо да им даде един подробен списък с одобрени и неодобрени практики, той с насмешка обявява всичко това за преходни глупости. Вместо това ги подтиква да се върнат към свободата, която имат в Христос.

Каква ирония е тогава, че съвременните евангелисти масово се подчиняват на фарисейската логика, която гласи: колкото повече се пазиш от всичко светско, толкова повече ще се доближаваш до Бога! Историята показва този подход къде отвежда фарисеите – прави ги напълно безполезни за народа и противни на свободата, която носи Христос. Струва ми се, че точно там свършват и съвременните евангелистки фарисеи – безполезни и богопротивни. Но пък самодоволни в своята правоверност.

Като християнин аз празнувам този празник, защото нищо не ми пречи да го правя. Защото там е значителна част от народа. И защото първоначалният исторически повод за този празник е именно истината, че Бог е по-силен от всички зли сили. Голяма част от сънародниците ми празнуват този празник без съзнание за първоначалния му смисъл, но със сигурност биха искали някой да ги увери, че този смисъл отговаря на действителността. Какво по-подходящо място за мен тогава, в качеството ми на “писмо Христово”?

Любопитно е, че когато е в Атина, ап. Павел си позволява да отъждестви Бога на Израел с незнайното езическо божество, на което атиняните са били издигнали жертвеници (виж Деянията на апостолите 17 гл.). И не се страхува, че по този начин може да ги насърчи в тяхното идолопоклонство, защото използва връзката като мост за разкриване на истинския Бог. Колко по-лесно е за мен днес да използвам един празник, който и без това се корени в християнската традиция, за да изявя всемогъщия Бог, който държи всяко зло под контрол?

 

Празникът е част от живота и арена за свидетелство

Бонбоните и маските в този празник са повърхностна част от общото ни веселие, но могат да бъдат прекрасна проява на щедра благоразположеност и свободно веселие. Във свят, в който всеки се оплаква и гледа само собствения си интерес, колко силно би могла да свети непринудената и непристорена радост на християните, както и добронамерената им щедрост!

Това усетиха трите очарователни малки момиченца, облечени като страшилища, които позвъниха на вратата ни тази вечер. Поради факта, че вече бяхме празнували предната вечер, както и поради това, че празникът едва сега започва да се празнува по-масово в България, ние нямахме нищо за почерпка у дома. (Това, че всички вкъщи се въздържаме от ядене на всякаква захар и “купешки” захарни изделия никак не помага.) Вместо да ги отпъдим обаче, ние искрено показахме смущението си от това, че не сме се приготвили, разговаряхме с тях докато издирвахме все пак някакви сладки, а накрая весело им напълнихме торбичката. Очевидно са усетили нашата откритост и благоразположение, защото след малко не се побояха да ни позвънят отново, за да попитат откъде сме купили точно тези бонбонки.

Проповядвахме ли им? Не, но им показахме как изглеждат хора, в които обитава Христовата благодат. И когато след време Христос заведе на пътя им други такива хора, които този път ще споменат за Христос, тези млади дами няма да го отъждествят с намусена себеправедност, а с широта, щедрост и веселие. Това е съществена част от благовестването.

За някои това не е достатъчно. Ако не са представили “четирите духовни закона” (или някаква вариация на същите), те не смятат, че са свидетели. И по тази причина подозирам, че имат далеч по-малко естествени възможности да разговарят за Бога с невярващи, но това е друга дълга тема.

 

Христови ученици или фарисеи?

Всички тези, които с пяна на уста обявяват празнуването на Хелоуийн за нравствен компромис и отстъпление от чистотата на църквата, твърде много приличат на фарисеите. Набива се на очи разликата между Исус и тях: последните се пазят от всеки грешен човек и от всяка неодобрена практика, защото ги е страх да не се оцапат; докато Христос отива именно сред грешните и се наслаждава на гостоприемството им, защото е убеден, че може да им предаде своята чистота. Ако едно разбирам напоследък, то е, че Христос действително очаква от мен като християнин да върша неговите дела. А реакцията на фарисеите е предсказуема. Въпросът дали сме Христови или фарисеи не е труден за отговор: никой ученик не се различава от своя учител, а приликата си проличава точно в ежедневието.

Противно на приказките, с които сме отраснали, фарисеите не са били единствено отрицателни герои, а действителните духовни водачи на еврейския народ. И са били мотивирани от голямото си желание да видят как народа се връща към лоялността си към Бога, за да може Бог отново да им покаже милост и да възстанови величието им. Законничеството им е било продиктувано от желание да изградят ясни ограничения, които да държат народа в правия път. Звучи ли познато? Проблемът не е в мотивацията им, а в заслепеността им. Защото Бог им показва милост точно тогава, когато народът е нелоялен. И тази милост не се основава на техните усилия за лоялност, а е благодат, подарък от Бога. Повечето фарисеи отказват да го видят, защото са твърде вкопани в собствената си представа за това как Бог действа и ще действа. И не само отказват да го видят, но и се обръщат срещу Христос в името на лоялността към Бога. Че и подлагат на обвинения и гонения онези, които прегръщат свободата в Христос. Каква ирония!

Би трябвало да е станало ясно, защо виждам основания за аналогия между някои от съвременните евангелисти и фарисеите. Разбира се, аз знам (и от опит), че тези хора не са фарисеи, защото искат да са такива. Те са такива, защото смятат, че нямат друг изход. Толкова много са повярвали в силата на злото и толкова малко доверие имат на Бога, че няма начин да не се стряскат от всичко, което мислят, че може да ги отклони от правия път. Те все още се замозаблуждават, че се държат за Бога със свои сили, и затова дяволски (съзнателно избрана дума) се напъват. Ако спрат да се напъват ще видят, че Бог ги държи и няма да ги изпусне, но не смеят. А и ги е страх от широкия свят, където смятат, че върлува злото. Ако за малко престанат да присвиват очи уплашено, ще открият, че Бог се е развихрил и преобразува света по своите намерения, но не смеят… Такива не са ми неприятели. Те са просто по-слаби братя (и сестри), които с времето ще пораснат.

 

Хелоуийн или Деня на реформацията

Мнозина от евангелистите, които виждат в Хелоуийн нещо опасно и враждебно, призовават вместо това да се празнува Деня на Реформацията. Идеята протестантите в България да започнем по-съзнателно и смислено да честваме този празник е много хубава, но необходимо ли е да избираме между празниците? Какво ще си помислите за човек, който има рожден ден на 3 март или пък 25 декември и настоява, че на този ден празнува само своя рожден ден?

Реформацията е повод за празнуване единствено за нас протестантите. Този празник няма никакъв смисъл за огромното мнозинство от българите, които не са протестанти. Ние може да каним своите приятели и познати да се запознаят с традициите ни и така да участват в празника ни. Но когато се опитваме да ги надвикаме и противопоставяме своя празник на Хелоуийн, единственото, което постигаме, е да покажем още веднъж, че сме чуждестранна придатка в България. Хора, които не държат да са част от обществото, презират го, но същевременно искат да наложат своите културни приоритети на него. Чудно ли е тогава, че реакцията е антагонистична?

Моето решение е да празнувам и двата празника. Денят на Реформацията е възможност за семейството ми да си припомним всичко хубаво от нашата протестантска традиция, да обсъдим и слабостите на същата, както и да я подарим на децата си. Хелоуийн пък е повод да празнуваме със съседите и приятелите си, които не са протестанти. Възможност е и да използваме християнските корени на празника, за да подчертаем Божието всемогъщество над злото и да приканим всеки в Божието царство. Не на последно място е и чудесен повод да се подиграем на злите сили, в духа на мисълта на реформатора Мартин Лутер1)Цитатът стои в началото на “Писмата на душевадеца” от К. С. Луис. Пълният текст на българския превод може да се намери и в интернет.:

Ако текстовете на Светото Писание не могат да помогнат, то най-сигурният начин да прогониш Дявола е да му се подиграваш и да се отнасяш с пренебрежение към него, тъй като той не понася насмешката.

Мартин Лутер

Ирония има и във факта, че – както подчертават и Питър Дрей, и Джеймс Б. Джордан – Мартин Лутер внимателно подбира именно навечерието на Вси светии, за да закачи своите тезиси на портата на църквата във Витемберг. Не само, че не се налага да избираме между Хелоуийн и Деня на реформацията, ами празнуваме деня на Реформацията на тази дата именно поради посланието на празника Хелоуийн. Възможно ли е участието на българските християни в Хелоуийн да подчертае и тази историческа връзка? В една държава, чиято “официална” църква не е преживяла Реформацията, не е ли интереса на масите към този западен по произход празник чудесна възможност да обясним и своето историческо наследство?

 

Заключение

Трябва ли всички християни да започнат да празнуват Хелоуийн? Не, разбира се. Самата дума “трябва” няма място в дискусия за празници. Празникът е повод за радост, за спомен, за утвърждаване на спомени. Ако човек не вижда в него повод за радост и нищо, което да си струва да се спомня, тогава никой не може да го задължи да празнува. Убеден съм обаче, че българските християни биха постъпили мъдро да започнат да отбелязват този празник и да припомнят първоначалния му смисъл. Няма от какво да се страхуваме, а можем да го “откупим” от безсмисления комерсиализъм, който понастоящем го държи в плен. По този начин ще направим подарък на сънародниците си и на самите себе си.

Има обаче християни, които толкова се отвращават от кича и комерсиализацията, които ни затрупват отвсякъде, че не искат да си губят времето с откупването на един празник, от който така или иначе не виждат смисъл. Някои смятат, че това така или иначе е загубена кауза. Не съм съгласен с позицията и заключенията им, но уважавам решението им. Всеки се налага да приоритизира и никой не може да се бори за всяка кауза едновременно. Трябва обаче да престанем да налагаме собствената си слабост като еталон за благочестие. Личното решение да не се празнува Хелоуийн може да бъде съвсем основателно и трябва да се уважава. Всеки най-добре познава собствените си сили, а никой от нас не може да надскочи собствените си виждания. Но ако се въздържаме от празнуване, трябва да си дадем сметка, че сме “по-слаби” от онези, които имат способността да използват свободата си според дадената им от Бога мъдрост. Това не трябва да ни кара да се чувстваме втора класа християни. Всеки от нас е в процес на растеж и е в състояние на “слабост” по отношение на различни въпроси и казуси. Настояването, че сме вече зрели по отношение на всички възможни казуси е проява на гордост, от която Христос няма да се поколебае да ни свали, па макар и да боли.

Не е задължително всички християни да имаме еднакво мнение по въпроса за празнуването на Хелоуийн. Ап. Павел категорично оставя подобни въпроси като маловажни и неналагащи общоцърковни решения. Някои от нас смятаме, че този празник е една от много възможности да откупим културата си за ценностите на Божието царство. Струва ми се обаче, че за всички ни най-мъдро би било да последваме съветите на Гамалиил и ап. Павел:

Израилтяни, внимавайте какво ще направите с тези хора. … И сега ви казвам: оставете тези хора и ги пуснете! Защото ако това намерение или това дело е човешко, ще се разруши; ако ли пък е от Бога, вие не можете да го разрушите. Затова се пазете да не се окажете и богоборци!

Гамалиил в Деянията на апостолите 5:35, 38-39

Приемайте немощния във вярата, без да оспорвате разбиранията му. Един вярва, че може да яде всичко, а немощният яде само зеленчук. Който яде всичко, да не презира онзи, който не яде, и който не яде, да не осъжда онзи, който яде всичко, понеже Бог го е приел. Кой си ти, че съдиш чуждия слуга? Пред своя господар той стои или пада. И ще бъде изправен, защото Бог има силата да го изправи. Един прави разлика между дните по важност, а друг смята всички дни за еднакви. Нека всеки постъпва според разбирането си. Който прави разлика между дните, прави я за Господа, и който не прави разлика между дните, за Господа не я прави. Който яде всичко, за Господа яде, защото благодари на Бога; и който не яде, за Господа не яде и също благодари на Бога. Защото никой от нас не живее за себе си и никой не умира за себе си, но живеем ли – за Господа живеем, умираме ли – за Господа умираме. И така, живеем ли или умираме – на Господа принадлежим. Защото Христос затова умря, възкръсна и оживя, за да господства и над мъртви, и над живи. Така че ти защо съдиш брата си? Или пък ти защо презираш брата си? Всички ще застанем пред съда на Христос. Защото е писано: „Жив съм Аз!“, казва Господ. „Пред Мене ще се преклони всяко племе и всеки език ще изповяда Бога.“ Така всеки от нас ще отговаря пред Бога за себе си.

Ап. Павел в Послание до римляните 14:1-12

 


Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Бележки   [ + ]

1. Цитатът стои в началото на “Писмата на душевадеца” от К. С. Луис. Пълният текст на българския превод може да се намери и в интернет.