Музиката има свой език и не може да бъде принизена само до ниво текст. Особено когато има толкова много музикални творби, които не са придружени от такъв. А и мнозина от нас слушаме музиката без да обръщаме особено внимание на текста. В много случаи любимите ни песни са дори на език, който не разбираме. Затова друг често използван критерий за определяне на това дали дадена музика е “християнска” или не е личността на изпълнителя или композитора. Ако песента е написана от християнин, тя автоматично се причислява към категорията “християнска музика”. В много случаи към тази категория автоматично се прибавя и всяка музика, изпълнена от изпълнител, който открито се отъждествява с християнската вяра. Освен ако няма причини, поради които творчеството му да се прецежда извънредно внимателно.
Какво обаче ѝ е християнското на тази музика? Ще продължи ли да бъде християнска, ако бъде изпълнена от атеист или последовател на друга религия? Ами ако дадено музикално произведение, сътворено от християнин, бъде използвано за химн на терористична организация или за фон на развратни практики? Може ли на музиката сама по себе си да се приписват обективни идейни послания или емоционални настроения? За какво ни говори фактът, че някои от най-обичаните “духовни” “християнски” песни днес имат за мелодия стари кръчмарски песни?
Струва ми се, че както всяко друго изкуство, музиката съдържа в себе си красота и влияние, които не се поддават изцяло на контрола на човека творец. Понеже в същността си всяко изкуство представлява претворяване на първоначалното творение на Създателя Бог, музиката винаги носи следите от съвършенството на този Създател, без значение от намеренията на човека, който я е претворил, от неговите избори в живота, и от употребите, на които е подлагана. Това обяснява защо една и съща музика може да служи както за фон на големи злини, така и да стане част от преклонението ми пред Бога. Може би не непременно в рамките на едно и също поколение, защото интерпретациите на дадена музика и асоциациите, които провокира, зависят от културни и обществени фактори, които имат твърде малко общо с музикалния ѝ характер.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.