Започвам нова поредица, но не нова рубрика, каквито вече има предостатъчно в този сайт. Тази поредица назрява вече повече от година в главата ми. Реших да я озаглавя „Циганските въпроси“. В нея ще пиша относно циганите (предимно в България, но не само) и въпросите, които се пораждат у мен в резултат на взаимодействията ми с тях.
През целия си живот съм имал вземане-даване с цигани, така че никога не съм ги чувствал далечни и чужди. Различни, да. Странни, нерядко. Но никога напълно непознати. В протестантската църковна общност, в която израснах, и до днес има значителен брой цигани. Баща ми и майка ми общуваха с тях най-общо на равна нога, така че свикнах да ги възприемам като нормални човешки личности. Заспивал съм в циганска църква (веднъж, по време на богослужение), хранил съм се на циганска трапеза (много пъти), спал съм в цигански дом (няколко нощи) и съм играл с цигани-връстници. Още в първи клас имах цигани съученици, но за съжаление те рядко присъстваха в училище. Доста по-късно обаче се сприятелих с цигани, а през последните осем години едно от най-близките ни приятелски семейства са именно цигани (поради което и едни от най-добрите приятели на синовете ми са също цигани). И не съм уникален. Познавам много българи, които може да се похвалят със същото, ако не и повече (имам познат, който се ожени за циганка, а мнозина други осиновиха цигански деца).
Реших да пиша за циганите обаче, защото искам да обмисля многото въпроси конструктивно. А че трябва да се задават въпроси ми се вижда очевидно. Съдейки по съдържанието в медиите и успеха на националистическите партии и организации, предразсъдъците по отношение на циганите вече отдавна са преминали границите на тревожност. Повечето българи смятат, че знаят какви са проблемите свързани с циганите и имат готови решения. Най-често обаче като проблеми се категоризират симптомите, а предлаганите решения са или морално неприемливи, или пък вече доказано неработещи. При това положение е по-необходимо от всякога не да се действа, а да се мисли. И едновременно с анализите да се предприемат внимателни стъпки. Част от питането трябва да бъде и свързано с разглеждане на опита в страната и чужбина. Затова възнамерявам в тази поредица да повдигам всички възможни въпроси, които касаят живота на циганите в България. Същевременно ще споделям за различни личности, организации и инициативи, които се опитват да разрешат някои от проблемите, съпътстващи тази група от българи.
Използвам наименованието „цигани“ вместо „роми“, защото според някои е по-широкообхватно[1]Виж например раздела „Названия“ в статията за циганите в Wikipedia.. Освен това е по-разпространено в ежедневната реч на българите. А аз целя да пиша за обикновените българи, а не за академичната общност. Наясно съм, че много цигани приемат това наименование за обидно, но познавам и мнозина, които го носят с гордост. Приемам, че предразсъдъците към тези хора не зависят от името, така че ако човек иска да изгради адекватна представа и отношение към тях, то по-добре да предизвика предубежденията именно с помощта на наименованието, което най-често се свързва с тях.
Нещо подобно сякаш е мотивирало българския поет и циганин, Усин Керим (1928 – 1983 г.), когато написва своето стихотворение „Циганин съм“. Какво по-добро начало за тази поредица!
Циганин съм
Циганин съм. Детството ми босо
прошумя с катун под нощи хладни.
Ала нож във джоба аз не нося
и не дебна кон да ти открадна!
Циганин съм. От вулия ядох,
водих мечка, в пек и снежна киша.
Но от скръб не пея като дядо –
дом си имам и на книга пиша.
Някога игрите ми отнеха,
скитах дрипав – жива живеница…
Но погледай как във градски дрехи
днес играят двете ми дечица!
Плувах по води, но не с корито,
кон крилат веднъж ли ме примами?
Аз видях страни, до днес които
и насън не е видял баща ми!
Нека плиска буен дъжд, небето
да трещи и буря зла да стене.
Не главня през нощ, а ток ми свети
и света улавям със антена!
Ако имате случай да се заприказвате с циганин, покажете му това стихотворение и го попитайте какво мисли. И не спирайте да питате…
Това е първата публикация от поредицата „Циганските въпроси“. Всички публикации от нея може да видите като изберете етикета „циганските въпроси“. Същевременно е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Тракбек/пингбек