Преди около година, големият ни син, Филип, изяви желание да се отърве от някои от играчките си като ги продава в парка на други деца. Не знам откъде му беше хрумнала идеята. Може би от някоя книжка или филмче. Във всеки случай аз изказах критично мнение и не я реализирахме. Оттогава обаче продължих да мисля и стигнах до извода, че съм постъпил много глупаво като не съм насърчил импулса към предприемчивост у сина си. И така…
Миналата седмица попаднахме на няколко деца в парк „100 години София“ в „Младост“ II, които бяха разтегнали масичка и предлагаха вече изработени гривнички, ключодържатели и герданчета. Освен това изпълняваха и поръчки на момента. Бяха страшно чаровни, ведри и адекватни. Естествено, взехме си от продуктите им и им оставихме малка сума отгоре за насърчение. Отново се замислих…
Предприемчивите деца от „Младост“ II
Снощи се оказа, че сме останали без пари в брой. Докато обсъждахме откъде ще изтеглим пари, Филип е чул, че нямаме и предложи: Аз ще продам играчките и книжките, които вече не ми трябват, и така ще имаме пари. Решихме, че макар и да не сме опряли до там, това не е никак лоша идея за отбелязване на празника на Независимостта, така че нахвърляхме общия план, разпределихме задачите и почакахме да дойде днешния ден.
„…все пак взех найлонови торби за боклук, за да покрия „стоката“ в случай на внезапен порой.“
Днес бяхме малко разколебани от мъглата сутринта, но след като слънцето изгря необезпокоявано към обяд, започнахме подготовката. Заедно одобрихме подбора на книжките, а съпругата ми, Катрин, и Филип заедно подбраха играчките. Решиха да се отърват и от някои Рождествени украси. Направиха обозначителни плакати. Аз пък осигурих сгъваемата масичка и столчета. И в ранния следобед се запътихме към близкото квартално паркче („Св. Св. Петър и Павел“), с твърдата убеденост, че няма да вали. Е, все пак взех найлонови торби за боклук, за да покрия „стоката“ в случай на внезапен порой.
В момента в който двамата с Филип излязохме от входа, нарамили всичкия багаж, започна силен дъжд. Натоварихме се на автомобила и решихме, че ще отидем до парка, и ще изчакаме половин час да видим дали има изгледи дъждът да спре. Така и направихме. Пуснах на Филип да слуша приказка, а аз си губих времето из разни Facebook дискусии. Вече се бяхме примирили, че надали ще спре да вали, така че ще отложим първата си „гаражна“ разпродажба за друг ден. За голяма радост на Филип обаче, дъждът взе, че спря.
Нарамихме всичко и се отправихме да изберем локация. Нали това е най-важно за един търговец. Разположихме се на ъгъл между две доста посещавани алеи, не твърде далеч, но и не точно до централната площадка, където от опит знаем, че се събират доста търговци на играчки и забавления. Не исках да предизвикваме ревността на „конкуренцията“. Катрин беше повдигнала въпроса за законността на начинанието ни, така че вече бях оттренирал хипотетичен спор с полицай. Филип доста се обезпокои от твърдението ми, че в най-лошия случай може само да ме арестуват, а тогава ще си спечелят доста шум из социалните мрежи. Успокоих го, че няма за какво да ме арестуват. Добре, че не разбра подмятането на Катрин, че социалните могат да ни го отнемат под предлог, че сме го принудили да работи…
Подредената маса.
По това време в парка, който иначе е винаги пълен с майки, татковци, баби и дядовци, и много деца, имаше само няколко човека с кучета. Във вълнението си Филип очакваше още преди да разпънем масата да ни връхлетят купувачи, но му обясних, че всеки бизнес тръгва бавно. Започнахме да разполагаме стоката. Тъкмо бяхме нахвърляли всичко на масичката и започвахме да подреждаме, когато дъждът отново започна. Изпратих Филип да се крие под съседното дърво, а аз накъсах от торбите за смет, за да покрия масата. След това се присъединих към Филип.Гледахме, без ни най-малко да сме загубили ентусиазма си, как се натрупват все по-черни облаци. За пореден път решихме, че ако спре дъждът, ще си доразположим импровизираната сергия. Ако пък продължи повече от двадесет минути без изглед от проясняване, тогава ще обявим този ден за приключил. Филип беше оптимист. Чак тогава забелязахме, че на една пейка по-близо до централната площадка седи мъж с голяма „илиенска“ торба. Не бяхме забелязали кога е дошъл, но очевидно беше колега-търговец, който обаче не дръзваше да подрежда стоката си. Нашата масичка определено изглеждаше по-внушително от неговата торба. А щом не бяхме единствени, то вероятно имаше смисъл да почакаме.
Млад меринжей
Дъждът спря. И тогава се развихрихме. Подредихме всичко по категории, а Филип пожела той да надписва цените и залепя етикетчетата. Аз през това време запечатвах всичко за историята чрез камерата на смартфона. В крайна сметка, дали щеше да продадем нещо или не, важното беше да има снимки.[1]Повече снимки може да видите в албума във Facebook. Все щяха да послужат за някоя публикация в блога. Минаха и няколко потенциални клиенти. Е, бебенцето с майката беше твърде малко, за да разбере привлекателността на предложенията ни, а пък кучето с любезната стопанка се оказа, че се интересува само от храна, но все пак бяхме осъществили някакъв социален контакт. Нищо, че хората дори не се престрашиха да ни попитат какво точно правим. Бяхме въодушевени и пълни с радостни очаквания. Имахме си дори кутия за парите, пълна с банкноти и монети за ресто. И тъкмо Филип завърши с етикетчетата на всички играчки и започна да слага тези на книжките, когато заваля. И то така, че беше ясно, че надали скоро ще спре.
Прибрахме веднага всичко в торбата, сгънахме масичката и столчетата, и побегнахме към колата. Дъждът вече се изливаше като из ведро. Мисля, че Филип никога не е бил навън под такъв дъжд без яке и чадър, само по едно сако и риза. Докато влезнем в колата вече нямаше сухо местенце по нас, а сякаш бяхме взели душ. Филип не преставаше да се смее и да коментира как ще разкаже на приятелите си. Вкъщи от вратата започна да разказва ключовите моменти на майка си.
Прибрахме се напълно мокри, но щастливи. Първият ни опит в търговията завърши с нулева печалба, но с много натрупан опит и веселба. Сега планираме нещо по-мащабно. Ако искате да се включите, пишете!
Тази публикация е част от рубриката „Лично“. Повече за нея може да прочетете тук.