Какъвто и да е размерът на богатството/капиталите/имота ми, дадени са ми, за да служат за добро. Предназначени са да посрещнат нуждите на мен и онези, които зависят от мен, както и на други нуждаещи се, които попадат в близост до мен. Някъде сред всички тези нужди обаче е и необходимостта от институции, които да бъдат инструмент за добро в обществото.
- Има смисъл да инвестирам в образователни институции (университети, гимназии, начални училища, научни центрове, и т.н.), които ще способстват хората да опознават света, в който живеем, както и самите себе си.
- Има смисъл да инвестирам в библиотеки, които дават достъп до това знание на онези, които желаят сами да определят пътя на своето образоване на поносима цена и с желаното темпо.
- Има смисъл да инвестирам в болници и клиники.
- Има смисъл да инвестирам в детски градини и детски клубове (включително за деца със специални нужди).
- Има смисъл да инвестирам в пансиони за възрастни хора и хора със специални нужди.
- Има смисъл да инвестирам в изследователска и развойна дейност, която води до качествено подобряване на условията на живот и работа.
- Има смисъл да инвестирам в бизнеси, които предлагат необходими и качествени услуги на устойчиви цени.
- Има смисъл да инвестирам в производства, които използват отговорно природните ресурси, включват ефикасни и иновативни процеси, и водят до полезни и качествени продукти.
Всяка от тези области (които представляват само примерен списък от възможности) на инвестиране е всъщност начин да посрещна нуждите не на един индивидуален мой близък, а на дадена местна общност като цяло. Подобни инвестиции са не по-малко изграждане на Божието царство и ангажираните в тях са не по-малко „служители“.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.