Няма частица от света, която да не представлява интерес за Бога, и няма никаква част от ежедневието ми, която да е отделена от неговото влияние. Всяко мое действие включва цялата ми личност и съответно е едновременно духовно, материално и емоционално. Т.е. реално.
Разделението между „светски“ занимания и „духовни“ занимания издава фрагментирани представи, които не отговарят на действителността. Във вселена, сътворена от Бога, всяка дейност има духовни измерения. Същевременно духовността не съществува във вакуум, отделена от битието и материята, а ги пропива изцяло.
Въпросът не е кои занимания са по-духовни, а кои занимания са в хармония с намеренията на твореца, и кои не са. С други думи, кои водят до добро, красота, мир и хармония, и кои сеят зло, грозота, раздори и дисхармония.
Пренебрегването на ежедневното битие за сметка на „духовни“ дейности и преживявания води до изкривяване на действителността, лишаване от красота, разтрогване на цялостта на битието, и създаване на бездушни гета.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.