ВМЕТКИ

По какъв начин фактът, че Творецът е станал човек преди около 2000 г., променя ежедневието ми? Как се отразява на това какво и как работя? Как влияе на начина, по който чета книги, гледам филми или слушам музика? А на това как правя любов с жена си? На целта, с която спестявам пари и на това за какво ги харча? На начина, по който се храня, как се къпя и как се отнасям към физиологическите си нужди? На хобитата ми и времето прекарано в почивка, и с приятели? На стандарта ми на живот? На начина, по който използвам социалните мрежи?

Християнство, което не хвърля светлина върху абсолютно всяка сфера от ежедневието, или пък се ограничава само до полагане на рамки от вида “Тези са позволени, а онези – не!”, не е никакво християнство, а религиозна идеология с морализаторски амбиции.

Християнството в своя исторически смисъл е следване на Христос. Не следване само на нравствените му учения (които никак не са много като обем), нито пък само на примера му (видимият му живот е в крайна сметка относително кратък и ограничен откъм преживявания), а следване или изживяване на последствията от историческото събитие, което е човешкият му живот. Ако раждането му основателно е послужило за отброяване на годините на нова епоха, то последствията би трябвало да са за целия живот и всяка част от него. Ако идването на обещания Месия ознаменува началото на прякото управляване на творението от Твореца, тогава нищо вече не е същото.

Християнството не налага абсолютни правила за всяка сфера от живота, но хвърля отражение дори върху най-дребните подробности в ежедневието ми.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.