7 дек. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Няма смисъл да се оплаквам от това, че обстоятелствата са срещу мен. Въпросът е какво ще променя, за да се възползвам по най-умния начин от възможностите, които ми се предоставят. Няма смисъл да тропам продължително на затворени врати, които вече от опит съм установил, че не се отварят. По-добре е да потърся отворени такива.
Понякога си внушавам, че е Божията воля да упорствам в безплодна среда. И действително, понякога постоянството и упорството се отплащат с внезапно отприщване на възможности там, където преди е имало пълна липса на такива. Ако съм удовлетворен от положението си и мога да продължа да упорствам без значими видими резултати, тогава сигурно е Божията воля да продължа да работя на същото “поприще”. Да стоя обаче и да се оплаквам е признак не на послушание, а на страх и нерешителност.
Освен ако Богът изрично не ми е съобщил, че е добре да остана в привидно безперспективната ситуация, може спокойно да използвам разума си и да видя къде има по-добри възможности. Колкото повече моите ценности съвпадат с Божиите, толкова по-голяма е вероятността и намеренията ни да са в хармония.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
6 дек. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Предприемчивият човек се възползва от възможностите, в които се намира. Но за да мога да се възползвам от възможностите около себе си, трябва да не бъда привързан до живот към други. Кой казва, че трябва цял живот да живея в България или в София? И защо да е лошо да се преместя?
(още…)
5 дек. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Колкото по-малко пари имам, толкова повече разчитам на близките и приятелите си. Финансовите ограничения мотивират задружна и взаимоспомагаща общност. И обратно, колкото повече пари имам, толкова по-малко се налага да разчитам на доброволната помощ от близки и приятели, защото чисто и просто мога да си платя за услугата. Финансовата независимост спомага за дистанциране от общността.
(още…)
4 дек. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Не е задължително една църква да има един единствен пастир. Може да има няколко. Не е задължително и въобще да има пастир. Решения може да се вземат при консенсус от всички членове, а да проповядват онези, които имат знания и способности за това. В историята на християнството има предостатъчно примери за най-различни типове устройство на местната църква. Във всички случаи обаче когато има общност от няколко човека, гласът на някои се чува по-силно отколкото на други, а в крайна сметка един придобива по-голяма тежест от всички останали. Това е феномен, с който всички се сблъскваме, и който всички устройствени решения трябва да вземат предвид и да уредят по адекватен начин.
(още…)
3 дек. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Да планираш своята кариера е въпрос на здрав разум. Някои се боят, че да обмисляш кариерата си е равносилно на това да търсиш независимост от Бога. Все едно да предвидиш какъв багаж ще ти трябва по време на отпуската или да си закупиш предварително билети за всички отсечки от пътуването е проява на непокорство към Божията воля. Богът е напълно в състояние да ни предизвиква към промяна на плановете, така че наличието на такива само по себе си не е проява на гордост. Смиреният човек планира като същевременно остава отворен за промени.
(още…)
2 дек. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Всеки човек заслужава уважение и подкрепа (включително финансова) в своето призвание. Но уважението и възнаграждението зависят и от това доколко околните виждат полза от дадено призвание. Никой не може да очаква, че ще получава уважение и възнаграждение просто заради призванието си. Двете са винаги обвързани с качеството на изпълнение на призванието и ползата, която се вижда от него. И твърде често именно липсата на почит и оскъдното възнаграждение са най-силният показател, че даден човек е объркал призванието си.
(още…)
1 дек. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Призванията са различни, но стига човек да не се вижда призван за зло, тогава всяко призвание е еднакво достойно. Ако изпълнява призванието си с изобретателност, изящество и радост (според възможностите си и естеството на работата), черноработникът заслужава също толкова уважение колкото и програмиста, чистачката колкото изпълнителния директор на компанията, учителката колкото хирурга, художникът колкото инженера, и майката, която отглежда децата си у дома, колкото пастира на църквата.
(още…)
30 ное. 2015 г. | Вметки |
ВМЕТКИ
Всеки човек има призвание. Всъщност, всеки от нас има различни призвания според различните роли, които играем в живота си – родители, граждани, работещи. За по-голяма прегледност обаче бих могъл да избистря различните си призвания в една обединяваща формулировка и да я нарека “моето призвание в живота”. Тя ми дава фокус и ми помага да избирам и приоритизирам измежду няколко предоставени възможности. Помага ми във всяка ситуация да си отговоря по-лесно на въпроса “Кое е по-важно за мен?”. Съсредоточава мисленето ми, така че по-лесно да мога да се отказвам от възможности, които изглеждат привлекателни, но в дългосрочна перспектива не ме довеждат до там, където само аз искам да стигна.
(още…)
