Призванията са различни, но стига човек да не се вижда призван за зло, тогава всяко призвание е еднакво достойно. Ако изпълнява призванието си с изобретателност, изящество и радост (според възможностите си и естеството на работата), черноработникът заслужава също толкова уважение колкото и програмиста, чистачката колкото изпълнителния директор на компанията, учителката колкото хирурга, художникът колкото инженера, и майката, която отглежда децата си у дома, колкото пастира на църквата.
Нещо повече, за последователя на Христос всяко призвание е “служение”, т.е. служба към Господа. Пастирът на църква не е повече “в служение” отколкото счетоводителя, който обслужва разни фирми. Мисионерът не служи на Бога по-пряко отколкото продавачката на дрехи втора употреба. Заниманията на основателя на църкви не са по-директно свързани с Божието царство отколкото всекидневните задължения на строителния предприемач. Преподавателят по богословие не е по-пряко въвлечен в издигане на бъдещи служители от мениджъра “Човешки ресурси” в една корпорация. Евангелизаторът не благовества “по-мощно” от учителката в детската градина.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.