Сериалите са съвременните романи

Сериалите са съвременните романи

Нещо очевидно, което обаче аз проумях едва когато преди няколко месеца за втори път се заех да изгледам всички сезони на “Всички обичат Реймънд”. Американците, а покрай тях и всички останали, в някои случаи по забележителен начин използват ситуационните комедии, както и сериалите въобще, за да възпитават зрителите. Сериалът за Реймънд, например, трябва да е задължителен за всяка двойка, която обмисля брак, както и за родителите, и най-близките роднини и приятели на двамата млади. Може да не спести напълно обръщането към психотерапевт, но със сигурност ще помогне да се стигне до съществените въпроси по-бързо.

Така че, ако някой буден българин наистина има на сърце да подбужда съвременниците си към добро, трудно би намерил по-подходящо призвание от това да стане сценарист на сериали. Защото сериалите днес са онова, което са били сериализираните романи по времето на Дикенс – мощен инструмент за промяна на обществените нагласи.

Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Впечатления от големия дебат

Впечатления от големия дебат

Гледах само отделни минути от “дебата на Цънцарова”. Очебийната разлика с големите американски дебати – Цънцарова няма тежестта и авторитета на големите американски новинари. Единствено може да прекъсва, но зависимостта на журналистите в България е толкова голяма, че на този фон и способността да прекъсваш те отличава. Да им дава Господ здраве и на нея, и на журналистите около нея, както и на Генка, Миролюба и всички останали, които показаха, че само извън големите телевизии може да се излезе из досегашното блато! След години на техните рамена ще застанат следващото поколение от големи авторитетни журналисти с опит и обноски.

Не съм очаквал, че Дончева от БСП може да звучи с повече опит и разумно от повечето други участници. БСП е изпята песен, но младите политици има какво да научат от тази стара школа.

ГЕРБ са хитри, умни и безскрупулни. И това на голяма маса българи се харесва, защото умеят да “затапват”. Разбира се, че лъжат най-безсрамно. Но част от българите вярват в тези лъжи, защото им пасват на светогледа и манталитета. А на други им е все едно – те избират ГЕРБ заради интереса си и способността на ГЕРБ да го задоволи краткосрочно. Пък след това и потоп… Колкото и да не ми се иска, в следващите няколко години поне всякакви положителни промени в политическия живот ще изискват някакви компромиси с ГЕРБ.

Демерджиев “маже” като Радев и избягва да отговори, но това на една част от българите също се харесва, защото привиждат в това тежестта да не се въвличаш в дребнави заяждания. (На това се отговаря не с още обвинения, които на изкушените им звучат като дребнави нападки, а с точни и сбити реплики, които показват противоречието зад привидната “тежест”. Но за съжаление нямаше опоненти, които да репликират по този начин.)

Божанов е свестен, но неспособен да се ориентира бързо и да отговори адекватно на затапващите обвинения и лъжи. Сякаш най-големият проблем на ППДБ е, че сами са убедени, че повечето им потенциални избиратели не са в състояние да разберат разумността на ходове като “сглобката”. И затова не могат да си позволят да кажат единственото, което трябва: “Да, влязохме в сглобката съвсем съзнателно, защото само така имаше шанс да се придвижим напред. И ако сме поставени в сходна ситуация, ще го направим пак. Плащаме за това със загуба на много избиратели, но благодарение на тези компромиси България не е там където беше преди 3-4 години, а си позволяваме да мечтаем да свършим с досегашната крадлива върхушка както се случва в Унгария. Ние сме онези, които се подлагаме на заплюванията и неразбирането от собствения си лагер, за да свършим мръсната работа, която всички други преди нас избягваха.”

С две думи, няма как да надскочим нивото си. И журналистите, и формата на дебата, и културата на участниците са на нивото, на което сме в мнозинството си. Но колкото повече се опитваме дори с малки стъпки да се придвижим напред, толкова по-скоро ще позволим на малцината, които отдавна вече са дръпнали напред, да заемат подобаващото им се място. Защото има немалко българи, които са вече много много напред, само че трудно биха били оценени, ако и останалите не се развиваме, па макар и по-бавно. Разсъждавам на глас…

Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Блиц промоция: кариерна консултация + тест

Блиц промоция: кариерна консултация + тест

ЛИЧНО

От 2010 г. се занимавам в свободното си време и с кариерно консултиране. Всичко започна от това, че докато ръководех европейския офис на Crown Financial Ministries, изиграх ключова роля за внедряването сред партньорите ни в Европа на теста за кариерно ориентиране Career Direct®, организирах обучението и сертифицирането на първите десетима консултанти на континента, и координирах проекта по превеждането и одобряването на версиите на Career Direct® на осем от европейските езици. Този тест ми отвори очите за много неща тогава и ми е бил полезен няколкократно за собственото ми професионално развитие. Затова и от 2010 г. досега съм консултирал клиенти от повече от десет държави.

(още…)

Ситуационни и позиционни лидери

Ситуационни и позиционни лидери

ВМЕТКИ

Сякаш наблюдаваме две свързани, но и достатъчно различни динамики по отношение на лидерството. От една страна са всички случаи, в които се появява необходимостта някой да поеме инициативата и да мобилизира даден екип или общност, да фокусира усилията по посока общата цел, да организира, мотивира, формулира цели , и т.н. Във всяка такава ситуация естествено се открояват личностите с определени лидерски качества, без те непременно да заемат ръководна позиция или да имат повече власт от останалите. От друга страна са ръководителите на екипи и организации, онези, които по един или друг начин са овластени. В повечето случаи и от тях се очаква да проявяват лидерски качества, но не непременно постоянно, а официалният длъжностен елемент предполага различен тип взаимоотношения от спонтанните, временни и доброволни взаимоотношения на ситуационното лидерство. Един ситуационен лидер е лидер само докато изпълнява ролята си. След това малко или много се връща към обичайните си роли в екипа/общността. Позиционният лидер пък може да упражнява лидерски качества от време на време, без да престава да заема ръководната си длъжност.

(още…)

Разсъждение на глас №53: Предприемчивостта и възможностите

Разсъждение на глас №53: Предприемчивостта и възможностите

ВМЕТКИ

Предприемчивият човек се възползва от възможностите, в които се намира. Но за да мога да се възползвам от възможностите около себе си, трябва да не бъда привързан до живот към други. Кой казва, че трябва цял живот да живея в България или в София? И защо да е лошо да се преместя?

(още…)

Разсъждение на глас №48: Относно призванието и “служението”

Разсъждение на глас №48: Относно призванието и “служението”

ВМЕТКИ

Призванията са различни, но стига човек да не се вижда призван за зло, тогава всяко призвание е еднакво достойно. Ако изпълнява призванието си с изобретателност, изящество и радост (според възможностите си и естеството на работата), черноработникът заслужава също толкова уважение колкото и програмиста, чистачката колкото изпълнителния директор на компанията, учителката колкото хирурга, художникът колкото инженера, и майката, която отглежда децата си у дома, колкото пастира на църквата.

(още…)

Разсъждение на глас №37: Относно даренията към църква

Разсъждение на глас №37: Относно даренията към църква

ВМЕТКИ

Никой християнин не може да бъде задължен да дава на църква или организация, освен ако сам не се задължи. Проявата на щедрост към когото и да било би трябвало да бъде доброволно решение. А решението би следвало да е с инвестиционен характер, т.е. с оглед на това какво искам да се случи в резултат на моята щедрост и как се вписва тя в по-цялостното ми разбиране за целите на живота ми.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Кои са адекватните ни мислители?

Кои са адекватните ни мислители?

ВЪПРОСИ

Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?

(още…)

Translate »