Разсъждение на глас №48: Относно призванието и „служението“

Разсъждение на глас №48: Относно призванието и „служението“

ВМЕТКИ

Призванията са различни, но стига човек да не се вижда призван за зло, тогава всяко призвание е еднакво достойно. Ако изпълнява призванието си с изобретателност, изящество и радост (според възможностите си и естеството на работата), черноработникът заслужава също толкова уважение колкото и програмиста, чистачката колкото изпълнителния директор на компанията, учителката колкото хирурга, художникът колкото инженера, и майката, която отглежда децата си у дома, колкото пастира на църквата.

(още…)

Разсъждение на глас №40: Относно участието в разходите на църквата

Разсъждение на глас №40: Относно участието в разходите на църквата

ВМЕТКИ

Ако съм част от една църковна общност и се ползвам от уюта на сградата за събрания, електричеството и топлината в нея, неестествено би било да не участвам в покриването на разходите, свързани с нейната поддръжка. Ако доходите ми не позволяват такива дарения, може да даря от времето и/или труда си. А ако съм възпрепятстван да помогна дори по този начин, вероятно самият аз се намирам в нужда от помощ, и не бива да чувствам вина или срам.

(още…)

Разсъждение на глас №38: Относно даренията към църква

Разсъждение на глас №38: Относно даренията към църква

ВМЕТКИ

Твърди се, че даряването на пари на църквата е израз на благодарността ми към Бога. Кое налага да изразявам благодарността си тъкмо така вместо да вдигна банкет, на който да поканя приятели и познати (а защо не и непознати), например? Или пък да даря вещи и пари на някое селско училище? Или да построя такова?


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Разсъждение на глас №37: Относно даренията към църква

Разсъждение на глас №37: Относно даренията към църква

ВМЕТКИ

Никой християнин не може да бъде задължен да дава на църква или организация, освен ако сам не се задължи. Проявата на щедрост към когото и да било би трябвало да бъде доброволно решение. А решението би следвало да е с инвестиционен характер, т.е. с оглед на това какво искам да се случи в резултат на моята щедрост и как се вписва тя в по-цялостното ми разбиране за целите на живота ми.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Разсъждение на глас №36

Разсъждение на глас №36

ВМЕТКИ

Възможно е да проявявам финансова щедрост с предимно себични мотиви, а възможно е и никога да не дарявам пари или вещи, а да бъда щедър с времето и труда си.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Разсъждение на глас №35

Разсъждение на глас №35

ВМЕТКИ

Всеки зрял човек копнее да бъде независим и продуктивен. Когато щедростта ми превръща нуждаещата се в зависима от помощта ми, а не я освобождава, тогава не съм благодетел, а манипулатор.


Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам „на глас“. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.