Съществуват ли лидери от вида, който описвам? Със сигурност, но за не повече от минута. А, и освен това си имат други недостатъци. Така че описвам идеал, който сам не съм виждал реализиран напълно и последователно. Но от качеството на идеалите ни зависи и това как преценяваме себе си и другите. Способностите на един пианист преценяваш според еталона на най-добрите пианисти, нали, а не според това как свири на пиано чичо ти, който може само “Котешкия марш”?
Когато си почивам най-лесно възприемам света около себе си. Отпускането на контрола от моя страна ми отваря очите за действителността наоколо. Незает с опити да подчиня обстоятелствата на своята воля, успявам да видя по-ясно многообразието от други воли покрай мен. (още…)
Призванията са различни, но стига човек да не се вижда призван за зло, тогава всяко призвание е еднакво достойно. Ако изпълнява призванието си с изобретателност, изящество и радост (според възможностите си и естеството на работата), черноработникът заслужава също толкова уважение колкото и програмиста, чистачката колкото изпълнителния директор на компанията, учителката колкото хирурга, художникът колкото инженера, и майката, която отглежда децата си у дома, колкото пастира на църквата.
Твърди се, че даряването на пари на църквата е израз на благодарността ми към Бога. Кое налага да изразявам благодарността си тъкмо така вместо да вдигна банкет, на който да поканя приятели и познати (а защо не и непознати), например? Или пък да даря вещи и пари на някое селско училище? Или да построя такова?
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Възможно е да проявявам финансова щедрост с предимно себични мотиви, а възможно е и никога да не дарявам пари или вещи, а да бъда щедър с времето и труда си.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Всеки зрял човек копнее да бъде независим и продуктивен. Когато щедростта ми превръща нуждаещата се в зависима от помощта ми, а не я освобождава, тогава не съм благодетел, а манипулатор.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Стъпки в снега
Представата на Христос (както и на другите равини по негово време) за ученици е по-различна от днешната. В наше време от учениците се очаква да разберат и запомнят някаква информация, както и да усвоят определени умения. От там нататък няма особено значение що за хора ще станат, нито пък точно какви намерения ще преследват в живота си. (Разбира се, повечето свестни учители имат известни желания по отношение на учениците си, но са наясно, че нямат право да ги налагат или пък основание да очакват учениците им да се съобразят с тях.)
Христос очаква от учениците си да изоставят всякакви свои предварителни представи за света и живота си, и да прегърнат изцяло неговия светоглед, набор от ценности, и намерения. Едва в тази светлина имат свободата да избират своя път в живота и призвание.
Тази коптска църква в Египет е подпалена от неизвестни извършители. (http://j.mp/1yE0sCs)
Късметлии са учениците на Христос – онези, които не претендират, че са духовни гиганти, а живеят в постоянно изумление, че Бога е решил да отвори царството си и за тях. Същите, които плачат със скърбящите, заради скръбта им, а насаме оплакват и собствената си неправда, и тази в света въобще. Хората, които умоляват, а не насилват. Които се лишават от много житейски “радости”, за да има повече добро в света им. Личностите, които третират всички около себе си сякаш са най-достойни за уважение и съчувствие, дори когато това изглежда съвсем неоправдано. Същите, които са така привлекателно искрени и естествени, че ти се иска да не се отделяш от тях, защото имаш свободата да бъдеш себе си без срам и необходимост от преструвки.