Когато си почивам най-лесно възприемам света около себе си. Отпускането на контрола от моя страна ми отваря очите за действителността наоколо. Незает с опити да подчиня обстоятелствата на своята воля, успявам да видя по-ясно многообразието от други воли покрай мен.
Започвам да забелязвам какво мотивира близките и приятелите ми, към какво се стремят и какво им носи удоволствие. Откривам, че има други начини да се живее и те не са непременно по-лоши от моя. Че има други изражения на същите ценности, както и различни ценности въобще, които не влизат в конфликт с моите.
Когато си почивам стигам до заключението, че голяма част от животът ми се случва и без моя принос. Установявам, че не е страшно, ако изпускам живота си от контрол, защото така или иначе усещането за владеене на положението е илюзия, а животът ми се развива в добра посока независимо от страховете и стремежите ми. Които през повечето време, ако успеех да реализирам намеренията си, само биха го направили да дерайлира.
Когато си почивам получавам убедително емпирично доказателство, че някой друг всъщност контролира живота ми и го прави добре.
За съжаление, почти никога не си почивам.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.