Изборът последните години никак не е труден. А специално на тези избори пък съвсем.
Има няколко много елементарни ориентира, по които човек лесно може да се ориентира за кого си струва да даде гласа си:
- Когато открито корумпирани и доказали се вредни политически сили (ГЕРБ, ДПС, ИТН и Радев) дружно плюят една партия, докато същевременно не казват нищо срещу откровено вредни други сили (“Възраждане”, “Величие”), тя със сигурност заслужава подкрепа, защото явно единствена им бърка в плановете. Ако някой не е убеден в корумпираността на първите или вредността на вторите, тогава никакъв ориентир не върши работа.
- Когато доказали се като кадърни, интелигентни и почтени личности подкрепят, макар и критично, една партия, то по-вероятно е да са прави, отколкото те да грешат, а доказалите се като корумпирани, неможещи и прости други известни личности да са прави. ППДБ се подкрепя, макар и критично, от хора като Николай Слатински, Евгени Кънев, Александър Кьосев, Калин и Слава Янакиеви, Теодор Ушев, Искра Ангелова и още стотици/хиляди българи за пример (извинявам се на познатите си сред тях, които не съм споменал поименно). Ако на някого тези имена нищо не му говорят, не е случайно, че разсъждава първосигнално. В крайна сметка, началото на помъдряването е да си даде човек ясна сметка до каква степен е прост и да започне да полага старания да се ограмоти.
От декември насам разсъждавам постоянно над това защо толкова много от познатите ми са убедени и разпалено защитават откровени неистини, а същевременно не успяват да съберат две с две. Надявам се утре да успея да напиша малко за изводите, които започват да се открояват. Отговорът не е, че всички са глупави. Засега ще кажа само, че все още значителна част от българския народ сме толкова прости, че не си даваме сметка за това.
Не случайно преди няколко години започнах да пиша в свои публикации във Facebook, че смятам и себе си в много отношения за прост. И постоянно се убеждавам в това. Голяма част от мислещите се за интелигентни и модерни българи си нямаме представа колко сме зле. Опитвам се – доста неуспешно – да си напомням това постоянно, защото шансът да пораснем като народ е като си помагаме взаимно, а не като се обвиняваме взаимно, че другите са виновни за това, че още не сме пораснали.
Но да се върна на лесния избор. Колкото и основателно да има за какво да се критикуват ППДБ, факт е, че се опитват да наберат подкрепа от хора, които не могат да ги разберат, защото си мислят, че разбират как трябва да се прави политика, а в действителност нито имат опит, нито достатъчно наблюдения, нито широка обща култура, пък да не говорим за специализирани познания по въпроса. С най-добри чувства към въпросните критици на ППДБ, между които в много отношения и често съм и аз.
При всичките им кривини, ППДБ вече трупат политически опит и могат да се похвалят с постигнати цели. Човек би предположил, че това трябва да е достатъчно, че да убеди много повече хора, които сякаш споделят тези цели, да ги подкрепят. Но не. За едни са твърде слаби. За други твърде високомерни. За трети са твърде неопитни. Четвърти са сигурни, че играят в комбина с “лошите”. Но никой от въпросните критици не съм чул да отговаря как може една нова политическа сила да натрупа опит без да прави грешки.
Когато избирам, вече не търся кандидат като мен. Ако някой е много умен, преуспял в професията си, и не търси лична изгода под формата на власт, влияние или известност, тогава за какво ще се занимава с политика? Важно за мен е онзи, когото ще избера да ме представлява в парламента и управлението на страната, да бъде умен, кадърен, способен да се договаря така, че да получава подкрепа за позициите си, и убеден в това, че дългосрочният му интерес се припокрива с това избирателите му да са доволни от онова, което постига. Такъв човек дори да поставя собствения си интерес на първо място (че кой от нас не го прави?), ще го прави в определени разумни граници. Именно на тази способност да разпознава и залага на разумните граници се доверявам повече отколкото на претенциите за необичайна нравственост.
Политиката е игра на компромиси, в която разумните компромиси най-често произвеждат по-значими и добри резултати от моралната безкомпромисност. Друг въпрос, че е чиста утопия убеждението, че с морална безкомпромисност някой политик може да се издигне до положение на реално политическо влияние. Безкомпромисни светии има само в манастирските обители и отшелническите пустини.
ППДБ имат повече опит, извършили са повече грешки, но и са спечелили повече победи от която и да било от партиите, които не са ГЕРБ, ДПС или БСП. Сега са много по-подготвени да спечелят повече отколкото преди 2-3 години.
Обвиняват ги и не им вярват, заради “сглобката”. В действителност обаче, сглобката е онова, което отличава ППДБ от всички други партии като най-съвременната и по европейски модел партия. В повечето развити демокрации няма друг начин да се управлява освен чрез “сглобка”.
Обвиняват ги и не им вярват, заради Терзиев. Но дори за моя изненада кметът на София до този момент се доказва като най-доброто управление на София от 1989 г. досега. Прави много грешки, но хем има добри резултати, хем сменя процеси, които ще дават добри резултати още години напред. И това, при положение, че изгуби подкрепата дори и на част от онези, които влязоха в общинския съвет в неговия лагер. Т.е. успява да постига добри резултати и промяна в положителна посока, макар че няма мнозинство, а огромна съпротива срещу себе си.
Напълно съгласен съм, че ППДБ допускат много грешки в комуникацията, но няма и как да е иначе. Никой не се е справял по-добре от тях досега, а те проправят път и се учат в движение. Т.е. хем няма от кого да се научат, хем ги критикуваме, че не са вече научени. Със същия успех може да критикуваме пеленачето, че не се е родило с умения да говори.
И последно, хора като Стефан Попов вече обясниха защо не е най-разумното решение да се гласува за партии, които има силна вероятност да не попаднат в парламента. Ако пък някой още смята, че е по-разумно въобще да не гласува, обитаваме различни планети.
Знам, че няма да убедя онези, които са дезинформирани, и на които безпрецедентното количество пропаганда през медии и социални мрежи така задейства всички емоционални “спусъци”, че никакво количество факти или аргументи не може да им повлияе. Засега. Но тези дни ще отминат. Емоциите ще послегнат. Фактите ще станат неопровержими. И тогава е добре да има достатъчно близо до всеки глас на разум, който да посочи към ориентирите, които никога не са били далеч.
Защото съм убеден, че цялата тази пропагандна машина е впрегната именно, защото все повече българи порастват, разширяват кръгозора си, натрупват опит и помъдряват. Слънцето е изгряло и не може да бъде скрито за дълго. Корумпираните просто се опитват да изцедят колкото е възможно преди вратата да се затръшне зад тях.
Пред всеки от нас стои изборът дали да им помогнем, или да ги изритаме по-бързо…
Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.