Къде са героите сред българските полицаи?

Къде са героите сред българските полицаи?

КАТО СТАНА ДУМА…

През последните няколко дни попадам на доста коментари от познатите ми във Facebook, в които се оправдава поведението на полицаите в София на 2-ри септември с факта, че срещу тях е упражнена агресия от страна на протестиращите. Публикуват се снимки на летящи към полицаите шишета и бомбички, посочва се броя служители на полицията, на които е оказана медицинска помощ. Всичко това се придружава с риторичния въпрос: “Това ли са “мирните” протести?” и заключението, че българските полицаи са дори твърде търпеливи, защото в други държави такова поведение на протестиращите не би било толерирано така дълго.

Такива публикации обаче се фокусират върху един твърде ограничен отрязък от картината. Нека добавя още малко щрихи към нея, които знам от приятелите и познатите ми, които протестират на площада и участват в блокадите на кръстовища.

Всеки от приятелите ми протестиращи потвърждава, че агресивните прояви на 2-ри са инициирани от провокатори – млади хора с държане и вид, които показват, че са част от футболните агитки. По тях се повличат и много малка част от обикновените протестиращи. Мнозинството от редовно протестиращите обаче не само не подкрепят и участват в тези действия, но и взимат мерки да се разграничат. Когато мои близки познати отишли при полицаите и им показали провокаторите, полицаите отговорили, че не могат да помогнат. Същите познати свидетелстват, че след това полицаите нападат движещи се протестиращи в гръб и арестуват мирно ходещи протестиращи. Ако за някого това е новина, нека да потърси записите на излъчванията в реално време от Иво Божков и Crazy Bulgarian, където се вижда как полицаите бият невъоръжени цивилни, а към снимащите наоколо се държат като селски пехливани с език на каруцари.

Никога не съм бил полицай и не претендирам да познавам тази професия. Петнадесет месеца от военната си служба обаче прекарах в експерименталния батальон за сини каски към бригадата в Карлово. През август 1996 г. участвах в международно учение в базата на морската пехота в САЩ, където едно от занятията включваше омиротворяване на граждански бунт в малко градче. Един от базовите принципи, на които ни обучаваха, беше реципрочност на силата. Т.е. срещу нож не вадиш пистолет. Срещу невъоръжен не вадиш палка. Когато невъоръжени бягат от теб, не ги преследваш и налагаш с палка. Когато тълпата стане агресивна, обучаваха ни, че можем да влияем психологически като настъпваме в редици и удряме с палки по щитовете. Ако и това не помогне, тогава полицейските части образуват карета, които настъпват бавно и решително сред тълпата, така че да я разделят на по-малки групи и по този начин разпръснат. При всичко това не се раздават удари. Кадрите от 2-ри през деня и вечерта показват, че или българските полицаи са необучени/некомпетентни, или са получили нареждания, които са неадекватни. Във всеки случай, тъй като заплатата на тези полицаи идва от моите данъци, имам пълно право да им държа сметка да започнат да действат адекватно.

Има и още нещо. Именно по време на службата ми в поделението за сини каски се случиха и масовите протести срещу правителствотио на Жан Виденов. Тогава гражданите блокираха не само кръстовища, но и междуградски пътища. Протестиращите в Карлово бяха наизлезли на пътя към Сопот на метри от спалните ни помещения. Тогава най-опитният и уважаван офицер в поделението, който за кратко време ми беше ротен командир, ни събра всички младши сержанти и ефрейтори, и ни обясни, че при тази напрегната ситуация може да се стигне до там, че да ни мобилизират и изпратят срещу протестиращите, макар че по закон не можеха да го правят. “Ако се случи това” – ни каза той – “не забравяйте, че срещу вас ще са собствените ви майки, бащи, братя, сестри. Не изпълнявайте всяка заповед!” Никога не забравих думите му.

Чета коментари, че било нормално полицаите да се изнервят, след като висят по цял ден и ги обиждат. Не, не е нормално да се изнервят. Плаща им се да не се изнервят. Друг въпрос, че ако не ги устройва, или началниците им са корумпирани, имат свободата да напуснат. Изборът да останат и да се превръщат в маша на корумпирани управници, така че да упражняват насилие над сънародниците си, е избор на съвестта. Тези полицаи не са герои. Те са срам за службата си. Героите щяха да откажат да изпълняват такива заповеди. Има и такива сред българските полицаи.

Един от най-мъжествените и умни младши сержанти в ротата ни при сините каски, който беше любимец и на споменатия по-горе офицер, след години стана полицай. Имам огромно уважение към него, защото е прекрасен човек – честен, разбран, винаги готов да помогне, а същевременно интелигентен, атлетичен, способен в много области. Беше физически най-добре подготвеният сред всички военнослужещи в поделението. А същевременно скромен и истински добър – закриляше онеправданите и се застъпваше за унижаваните. По-късно стана шампион на България по делтапланеризъм. Този човек е герой. Лично от него знам колко корумпирано е началството на полицията. Човек като него никога няма да видиш да бие с палка мирни граждани.

Когато говорим за поведението на полицията на 2-ри септември трябва да вземем предвид и тези аспекти от картината. А що се отнася до хвърлящите павета и бомбички, палещите слама, удрящите полицаи с трибагреници, моля, нека ги арестуват.

П.П. Преди три дни Дарик радио публикува изключително информативно интервю с преподавателя и експерт по национална сигурност, както и бивш главен секретар на МВР, проф. Николай Радулов. В него осветлява много повече аспекти на събитията на 2-ри септември и динамиката на случващото се в българската полиция. 


Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

За бежанците, свободата и карикатурите на “Шарли Ебдо”

За бежанците, свободата и карикатурите на “Шарли Ебдо”

КАТО СТАНА ДУМА…

Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие “Европа не ходи по вода”. В статията си тя коментира последните “скандални” карикатури на “Шарли Ебдо”. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!

Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на “Шарли Ебдо”.

(more…)

Кои са адекватните ни мислители?

Кои са адекватните ни мислители?

ВЪПРОСИ

Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?

(more…)

Откъде идват предразсъдъците срещу циганите?

Откъде идват предразсъдъците срещу циганите?

КАТО СТАНА ДУМА…

Основният автор на този текст е моята съпруга, Катрин. Преди около месец и половина тя публикува на стената си във Facebook наблюдения от поведението на деца в парка. Разказът й породи оживена дискусия, която ще се опитам да предам по-долу, защото смятам, че изказаните мнения са полезни за осмисляне на заглавния въпрос. Катрин разказа:

(more…)

Сред протестантите в България има корупция. Нещо ново?

Сред протестантите в България има корупция. Нещо ново?

КАТО СТАНА ДУМА…

Тази вечер изнесох (не съвсем кратка) лекция в Първа евангелска съборна църква в София. Темата на лекцията ми беше “Увод в Проповедта на планината”. Това е най-старата протестантска църква в града (началото ѝ датира от 1864 г.). В нея са се запознали дядо ми, п-р Васил Ангелов (второ поколение протестант, който е получил богословското си образование в престижните Wheaton College и Dallas Theological Seminary в САЩ), и баба ми, Здравка Оббова (дъщеря на Александър Оббов, политик и министър на земеделието в няколко правителства преди и след Втората световна война). Споменавам тези подробности, защото ме порази контрастът между тази типична “протестантска” вечер и новината, разпространила се с мълниеносна скорост из Facebook кръговете на приятелите ми евангелисти.

(more…)

Десен или ляв е Исус Христос?

Десен или ляв е Исус Христос?

ВЪПРОСИ

Миналата събота повдигнах въпроси относно участието на протестанти в предстоящите парламентарни избори в страната и намирам за подходящо да продължа с “политическите” въпроси.

Усиленото обсъждане на политически проблеми през изминалата година очерта известни различия сред протестантската общност, а защо не и сред християнската общност като цяло. През по-голямата част от изминалите двадесет и пет години сред въпросните “вярващи” сякаш превес имаше консенсусът, че “комунистите” са лоши, а онези, които са срещу тях са добри. В първите години на прехода противопоставянето беше най-изострено и ставаше въпрос просто за сини срещу червени. Ако е имало други мнения, те не са се изказвали открито. Впоследствие правителството на “сините” изгуби пред конкуренцията на “царя” и неговите придворни, и картината стана многоцветна. Вече нямаше доминиращ консенсус, а сред християнската общност се чуваха гласове в подкрепа на всички възможни политически сили, с изключение на БСП. Цветовата палитра беше открита за избор, но червеното остана заклеймено като невъзможно.

През последните няколко години обаче разбрах, че някои от приятелите ми, убедени християни, са гласували и възнамеряват да гласуват за БСП (а сега вече и за АБВ). Все още не го заявяват открито, а само пред доверен кръг познати, но и това е невиждано. Консенсусът сякаш съвсем се разпада.

Същевременно сякаш най-гръмки и категорични остават гласовете на поддръжниците на дясното политическо крило. През изминалата седмица от няколко различни места чух мнението, че не може човек да бъде принципен християнин и да има различна от дясната политическа ориентация. Основаваше се на убедеността, че правилно разбиран, християнският светоглед е десен. А онези християни, които залитат вляво, са чисто и просто непоследователни или глупави.

Това повдига въпроса: А какъв е Исус? Ако християнският светоглед намира своето най-отчетливо и ясно изражение в живота на Исус Христос, то какви признаци забелязваме там? Десен или ляв е Христос? Или аполитичен?

Какво мислите? Ще се радвам да споделите и обосновете своето мнение каквото и да е то. Обещавам да не се опитвам да го коригирам според своя аршин.


Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.

Заслужава ли си да гласувате за протестантите?

Заслужава ли си да гласувате за протестантите?

ВЪПРОСИ

Този път един небогословски въпрос.

След две седмици предстоят поредните избори за народни представители в България. Въпреки продължителните протести миналата година и необичайното активизиране на значителен брой българи, които сякаш едва сега осъзнаха, че политическото мислене и говорене имат огромно значение, на пръв поглед политическата картина не изглежда много променена. Наблюдава се известна смяна на лица и поколения, но политическите послания звучат клиширано, а цинизмът завладява дори мнозина от протестиращите. Сякаш повече от друг път изборът на гласуващите ще бъде не толкова емоционален, колкото прагматичен.

(more…)

Територията на Божието царство

Реклама на компанията "His Coffee Co.", която продава "християнско" кафе (http://www.hiscoffeeco.com).

Реклама на компанията “His Coffee Co.”, която продава “християнско” кафе (http://www.hiscoffeeco.com).

Концепцията за “Божието царство” в Библията не е обвързана с конкретна територия, нито пък с определена политическа система. Божието царство е навсякъде където се простира прякото управление на Бога. А от възцаряването на Исус Христос насам, Божието царство е навсякъде, където Бога се представлява от учениците на Христос. Като физически същества и социални индивиди, ние заемаме определени територии и сме част от конкретни политически уредби, но те сами по себе си не представляват царството. Божието царство е навсякъде където има хора, които живеят като негови поданици и в хармония с неговите ценности. В този смисъл е подвеждащо да се говори за “християнски” страни, “християнски” фирми или организации, и т.н. Ако те са действително християнски (а кой би могъл да претендира, че е в съвършена хармония с ценностите на царството), тогава не би имало нужда от обозначението, защото връзката би била очевидна.

(more…)