Сега е моментът да прочета “Опашката” от Захари Карабашлиев
По-рано днес Захари Карабашлиев разказа във Facebook за клеветническа атака срещу него, според която сюжетът на рамана му “Опашката” бил изплагиатстван от руския филм “Зоология”. (още…)
Захари Карабашлиев за първите 100 дни на правителството на Радев
Преди няколко часа на своята стена във Facebook писателят Захари Карабашлиев публикува размислите си по повод първите 100 дни от управлението на правителството на бившия президент:
Моите изводи след изборите
Сега когато резултатите са вече ясни, ето какви изводи си правя аз.
Избирателната активност
Първо, резултатите не са такива каквито бих искал. С оглед на избирателната активност, която последователно се наблюдава в Германия, Франция, и Холандия, бих искал поне над 65% от имащите право на глас да упражняват това право. Не за да "сме и ние като тях", а защото това е базово условие за една зряла демокрация. Наясно съм, че в настоящото си състояние избирателните списъци далеч не отразяват реалния брой на имащите право да гласуват български граждани, но при положение, че ситуацията в страната е всичко друго, но не и "всичко си работи както трябва", фактът, че са гласували по-малко от 50% показва, че все още има значителна част от българите, които не си дават сметка, че от участието им има значение. А една от характеристиките, които отличава осъзнатия гражданин на демократична европейска страна от онзи, който все още не се е отърсил от нагласите си на поданик на автократичен или тоталитарен режим, е именно рефлексът, че каквито и независещи от мен фактори да влияят на политиката в една страна, правото ми да упражня своя избор е важен инструмент за влияние.
(още…)
Този път не е нужно да избираме с омерзение
Изборът последните години никак не е труден. А специално на тези избори пък съвсем.
Има няколко много елементарни показателя, по които човек лесно може да се ориентира за кого си струва да даде гласа си.
Срещу кого се обединяват корумпираните?
Когато открито корумпирани и доказали се вредни политически сили (ГЕРБ, ДПС, ИТН и Радев) дружно плюят една партия, докато същевременно не казват нищо срещу откровено вредни други сили ("Възраждане", "Величие"), тя със сигурност заслужава подкрепа, защото явно единствена им бърка в плановете. Ако някой не е убеден в корумпираността на първите или вредността на вторите, тогава никакъв ориентир не върши работа.
(още…)
Впечатления от големия дебат
Гледах само отделни минути от "дебата на Цънцарова". Очебийната разлика с големите американски дебати - Цънцарова няма тежестта и авторитета на големите американски новинари. Единствено може да прекъсва, но зависимостта на журналистите в България е толкова голяма, че на този фон и способността да прекъсваш те отличава. Да им дава Господ здраве и на нея, и на журналистите около нея, както и на Генка, Миролюба и всички останали, които показаха, че само извън големите телевизии може да се излезе из досегашното блато! След години на техните рамена ще застанат следващото поколение от големи авторитетни журналисти с опит и обноски.
Не съм очаквал, че Дончева от БСП може да звучи с повече опит и разумно от повечето други участници. БСП е изпята песен, но младите политици има какво да научат от тази стара школа.
ГЕРБ са хитри, умни и безскрупулни. И това на голяма маса българи се харесва, защото умеят да "затапват". Разбира се, че лъжат най-безсрамно. Но част от българите вярват в тези лъжи, защото им пасват на светогледа и манталитета. А на други им е все едно - те избират ГЕРБ заради интереса си и способността на ГЕРБ да го задоволи краткосрочно. Пък след това и потоп... Колкото и да не ми се иска, в следващите няколко години поне всякакви положителни промени в политическия живот ще изискват някакви компромиси с ГЕРБ.
Демерджиев "маже" като Радев и избягва да отговори, но това на една част от българите също се харесва, защото привиждат в това тежестта да не се въвличаш в дребнави заяждания. (На това се отговаря не с още обвинения, които на изкушените им звучат като дребнави нападки, а с точни и сбити реплики, които показват противоречието зад привидната "тежест". Но за съжаление нямаше опоненти, които да репликират по този начин.)
Божанов е свестен, но неспособен да се ориентира бързо и да отговори адекватно на затапващите обвинения и лъжи. Сякаш най-големият проблем на ППДБ е, че сами са убедени, че повечето им потенциални избиратели не са в състояние да разберат разумността на ходове като "сглобката". И затова не могат да си позволят да кажат единственото, което трябва: "Да, влязохме в сглобката съвсем съзнателно, защото само така имаше шанс да се придвижим напред. И ако сме поставени в сходна ситуация, ще го направим пак. Плащаме за това със загуба на много избиратели, но благодарение на тези компромиси България не е там където беше преди 3-4 години, а си позволяваме да мечтаем да свършим с досегашната крадлива върхушка както се случва в Унгария. Ние сме онези, които се подлагаме на заплюванията и неразбирането от собствения си лагер, за да свършим мръсната работа, която всички други преди нас избягваха."
С две думи, няма как да надскочим нивото си. И журналистите, и формата на дебата, и културата на участниците са на нивото, на което сме в мнозинството си. Но колкото повече се опитваме дори с малки стъпки да се придвижим напред, толкова по-скоро ще позволим на малцината, които отдавна вече са дръпнали напред, да заемат подобаващото им се място. Защото има немалко българи, които са вече много много напред, само че трудно биха били оценени, ако и останалите не се развиваме, па макар и по-бавно. Разсъждавам на глас...
Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
Кой подсказа асоциацията с “Последната трапеза”?
Проследих спорове сред мои познати-християни в следните държави (без особен ред): Полша, САЩ, Гърция, Румъния, Хърватска, Македония, Англия, Украйна. До този момент не съм срещнал един-единствен човек, който да каже, че спонтанно е направил асоциацията със стенописа на Да Винчи.
Вече писах, че когато аз гледах церемонията в реално време не ми мина и през ум подобна връзка. Първо, защото това не беше маса, а подиум, по който през повечето време вървяха или танцуваха изпълнители. За да напомни на маса, трябва да се гледа само от определен ъгъл и то в ограничените моменти когато никой нямаше на подиума и имаше хора само от едната му страна. Което бяха твърде малко мигове. Второ, не мисля, че в който и да било момент около масата имаше само дванадесет или тринадесет лица. Бяха повече. И трето, защото не мисля, че в който и да било момент седящите зад подиума напомняха в позите или изгледа си на фреската на Да Винчи.
Къде са героите сред българските полицаи?
През последните няколко дни попадам на доста коментари от познатите ми във Facebook, в които се оправдава поведението на полицаите в София на 2-ри септември с факта, че срещу тях е упражнена агресия от страна на протестиращите. Публикуват се снимки на летящи към полицаите шишета и бомбички, посочва се броя служители на полицията, на които е оказана медицинска помощ. Всичко това се придружава с риторичния въпрос: “Това ли са “мирните” протести?” и заключението, че българските полицаи са дори твърде търпеливи, защото в други държави такова поведение на протестиращите не би било толерирано така дълго.
Такива публикации обаче се фокусират върху един твърде ограничен отрязък от картината. Нека добавя още малко щрихи към нея, които знам от приятелите и познатите ми, които протестират на площада и участват в блокадите на кръстовища.
Всеки от приятелите ми протестиращи потвърждава, че агресивните прояви на 2-ри са инициирани от провокатори – млади хора с държане и вид, които показват, че са част от футболните агитки. По тях се повличат и много малка част от обикновените протестиращи. Мнозинството от редовно протестиращите обаче не само не подкрепят и участват в тези действия, но и взимат мерки да се разграничат. Когато мои близки познати отишли при полицаите и им показали провокаторите, полицаите отговорили, че не могат да помогнат. Същите познати свидетелстват, че след това полицаите нападат движещи се протестиращи в гръб и арестуват мирно ходещи протестиращи. Ако за някого това е новина, нека да потърси записите на излъчванията в реално време от Иво Божков и Crazy Bulgarian, където се вижда как полицаите бият невъоръжени цивилни, а към снимащите наоколо се държат като селски пехливани с език на каруцари.
Никога не съм бил полицай и не претендирам да познавам тази професия. Петнадесет месеца от военната си служба обаче прекарах в експерименталния батальон за сини каски към бригадата в Карлово. През август 1996 г. участвах в международно учение в базата на морската пехота в САЩ, където едно от занятията включваше омиротворяване на граждански бунт в малко градче. Един от базовите принципи, на които ни обучаваха, беше реципрочност на силата. Т.е. срещу нож не вадиш пистолет. Срещу невъоръжен не вадиш палка. Когато невъоръжени бягат от теб, не ги преследваш и налагаш с палка. Когато тълпата стане агресивна, обучаваха ни, че можем да влияем психологически като настъпваме в редици и удряме с палки по щитовете. Ако и това не помогне, тогава полицейските части образуват карета, които настъпват бавно и решително сред тълпата, така че да я разделят на по-малки групи и по този начин разпръснат. При всичко това не се раздават удари. Кадрите от 2-ри през деня и вечерта показват, че или българските полицаи са необучени/некомпетентни, или са получили нареждания, които са неадекватни. Във всеки случай, тъй като заплатата на тези полицаи идва от моите данъци, имам пълно право да им държа сметка да започнат да действат адекватно.
Има и още нещо. Именно по време на службата ми в поделението за сини каски се случиха и масовите протести срещу правителствотио на Жан Виденов. Тогава гражданите блокираха не само кръстовища, но и междуградски пътища. Протестиращите в Карлово бяха наизлезли на пътя към Сопот на метри от спалните ни помещения. Тогава най-опитният и уважаван офицер в поделението, който за кратко време ми беше ротен командир, ни събра всички младши сержанти и ефрейтори, и ни обясни, че при тази напрегната ситуация може да се стигне до там, че да ни мобилизират и изпратят срещу протестиращите, макар че по закон не можеха да го правят. “Ако се случи това” – ни каза той – “не забравяйте, че срещу вас ще са собствените ви майки, бащи, братя, сестри. Не изпълнявайте всяка заповед!” Никога не забравих думите му.
Чета коментари, че било нормално полицаите да се изнервят, след като висят по цял ден и ги обиждат. Не, не е нормално да се изнервят. Плаща им се да не се изнервят. Друг въпрос, че ако не ги устройва, или началниците им са корумпирани, имат свободата да напуснат. Изборът да останат и да се превръщат в маша на корумпирани управници, така че да упражняват насилие над сънародниците си, е избор на съвестта. Тези полицаи не са герои. Те са срам за службата си. Героите щяха да откажат да изпълняват такива заповеди. Има и такива сред българските полицаи.
Един от най-мъжествените и умни младши сержанти в ротата ни при сините каски, който беше любимец и на споменатия по-горе офицер, след години стана полицай. Имам огромно уважение към него, защото е прекрасен човек – честен, разбран, винаги готов да помогне, а същевременно интелигентен, атлетичен, способен в много области. Беше физически най-добре подготвеният сред всички военнослужещи в поделението. А същевременно скромен и истински добър – закриляше онеправданите и се застъпваше за унижаваните. По-късно стана шампион на България по делтапланеризъм. Този човек е герой. Лично от него знам колко корумпирано е началството на полицията. Човек като него никога няма да видиш да бие с палка мирни граждани.
Когато говорим за поведението на полицията на 2-ри септември трябва да вземем предвид и тези аспекти от картината. А що се отнася до хвърлящите павета и бомбички, палещите слама, удрящите полицаи с трибагреници, моля, нека ги арестуват.
П.П. Преди три дни Дарик радио публикува изключително информативно интервю с преподавателя и експерт по национална сигурност, както и бивш главен секретар на МВР, проф. Николай Радулов. В него осветлява много повече аспекти на събитията на 2-ри септември и динамиката на случващото се в българската полиция.
Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.
За бежанците, свободата и карикатурите на “Шарли Ебдо”
Днес в kultura.bg е публикуван коментара на писателката Теодора Димова под заглавие “Европа не ходи по вода”. В статията си тя коментира последните “скандални” карикатури на “Шарли Ебдо”. Зарадвах се, че с авторката сме на толкова сходни мнения относно бежанците и всички други жертви на преследване, както и относно отношението, което единствено би оприличило християните на Христос!
Имаме различия обаче по отношение на свободата, както и в разчитането на посланието на карикатурите на “Шарли Ебдо”.