КАТО СТАНА ДУМА…

Проследих спорове сред мои познати-християни в следните държави (без особен ред): Полша, САЩ, Гърция, Румъния, Хърватска, Македония, Англия, Украйна. До този момент не съм срещнал един-единствен човек, който да каже, че спонтанно е направил асоциацията със стенописа на Да Винчи.

Вече писах, че когато аз гледах церемонията в реално време не ми мина и през ум подобна връзка. Първо, защото това не беше маса, а подиум, по който през повечето време вървяха или танцуваха изпълнители. За да напомни на маса, трябва да се гледа само от определен ъгъл и то в ограничените моменти когато никой нямаше на подиума и имаше хора само от едната му страна. Което бяха твърде малко мигове. Второ, не мисля, че в който и да било момент около масата имаше само дванадесет или тринадесет лица. Бяха повече. И трето, защото не мисля, че в който и да било момент седящите зад подиума напомняха в позите или изгледа си на фреската на Да Винчи.

Всичко това ме кара да се питам чий изобретателен ум е успял за отрицателно време след излъчването (само няколко часа) да извади точно подходящите кадри и да публикува първоначалната реакция. Показателно е, че не се разпространяват различни screenshot-ове, както би било нормално, ако множество несвързани хора са били поразени от сходствата и сами с наличните им инструменти са подготвили съответните онагледяващи изображения, а предимно един и същ. Което насочва към един-единствен източник. Вероятно отговорът на този въпрос никога няма да стане ясен.

Ясно е обаче, че огромното мнозинство от възмутени, ако не всички, не са направили никаква асоциация сами, а реагират подбудени от нечие услужливо подсказване. Така че аргументът, че не е възможно толкова много хора да се заблудят, след като независимо едни от други стигат до една и съща асоциация, всъщност не е валиден. Просто защото със сигурност знаем, че огромната част от тази маса хора не е направила въпросната асоциация, а я вижда пост фактум след като ѝ е подсказано какво да види.

Кой е прост и кой не за мен в случая няма много значение, защото вече заявих, че по отношение на изкуството съм също толкова прост колкото и най-простите. Засягат се онези, на които не им се иска да признаят, че са прости.

Но едно е да съм невежа, друго е да се оставям да бъда дирижиран от тролските ферми на Кремъл или някой друг. В първото само по себе си няма нищо срамно. Второто води до сериозни последици, защото позволява на зли сили да влияят на изборни резултати, политически и геополитически решения, и съдбите на всички нас.


Тази публикация е част от рубриката Като стана дума…, в която публикувам свои коментари по актуални въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.