Сега е моментът да прочета “Опашката” от Захари Карабашлиев
По-рано днес Захари Карабашлиев разказа във Facebook за клеветническа атака срещу него, според която сюжетът на рамана му “Опашката” бил изплагиатстван от руския филм “Зоология”. (още…)
По-рано днес Захари Карабашлиев разказа във Facebook за клеветническа атака срещу него, според която сюжетът на рамана му “Опашката” бил изплагиатстван от руския филм “Зоология”. (още…)
Има нещо същински ненормално в това един родител да престане да бъде загрижен за детето си, на каквато и възраст да е станало то. Също толкова ненормално е обаче родителят да очаква детето да му връща каквото и да било за тази загриженост.
С порастването на детето, взаимоотношенията между родител и дете следва повече или по-малко плавно да се преобразуват във взаимоотношения между възрастен и възрастен. А близостта между възрастните е винаги въпрос на доброволен избор, а не на чувство за дълг.
Съществуват ли лидери от вида, който описвам? Със сигурност, но за не повече от минута. А, и освен това си имат други недостатъци. Така че описвам идеал, който сам не съм виждал реализиран напълно и последователно. Но от качеството на идеалите ни зависи и това как преценяваме себе си и другите. Способностите на един пианист преценяваш според еталона на най-добрите пианисти, нали, а не според това как свири на пиано чичо ти, който може само “Котешкия марш”?
Когато си почивам най-лесно възприемам света около себе си. Отпускането на контрола от моя страна ми отваря очите за действителността наоколо. Незает с опити да подчиня обстоятелствата на своята воля, успявам да видя по-ясно многообразието от други воли покрай мен. (още…)
Призванията са различни, но стига човек да не се вижда призван за зло, тогава всяко призвание е еднакво достойно. Ако изпълнява призванието си с изобретателност, изящество и радост (според възможностите си и естеството на работата), черноработникът заслужава също толкова уважение колкото и програмиста, чистачката колкото изпълнителния директор на компанията, учителката колкото хирурга, художникът колкото инженера, и майката, която отглежда децата си у дома, колкото пастира на църквата.
Ако съм част от една църковна общност и се ползвам от уюта на сградата за събрания, електричеството и топлината в нея, неестествено би било да не участвам в покриването на разходите, свързани с нейната поддръжка. Ако доходите ми не позволяват такива дарения, може да даря от времето и/или труда си. А ако съм възпрепятстван да помогна дори по този начин, вероятно самият аз се намирам в нужда от помощ, и не бива да чувствам вина или срам.
Практиката да се даряват десет процента от личните (и фирмени) приходи на църквата не почива на заповед в еврейските или християнските свещени писания. В еврейската законова наредба оставена от Мойсей присъстват цял набор от задължителни дарения с различни предназначения, които общо се приближават към 30% на годишна база. Някои от тях са предназначени да компенсират племето на левитите, за това, че вместо да се грижат за собствената си прехрана, са се посветили на това да поддържат религиозния култ. Част от тях може да се сравнят със съвременната данъчна система. Друга част са били предназначени за собствено консумиране по време на специален национален празник.