Практиката да се даряват десет процента от личните (и фирмени) приходи на църквата не почива на заповед в еврейските или християнските свещени писания. В еврейската законова наредба оставена от Мойсей присъстват цял набор от задължителни дарения с различни предназначения, които общо се приближават към 30% на годишна база. Някои от тях са предназначени да компенсират племето на левитите, за това, че вместо да се грижат за собствената си прехрана, са се посветили на това да поддържат религиозния култ. Част от тях може да се сравнят със съвременната данъчна система. Друга част са били предназначени за собствено консумиране по време на специален национален празник.
Християнските общности обаче нямат национален/държавен характер и съответно нямат потребност от подобна задължителна система. Щедростта при ранните християни не е регламентирана, а почива на доброволно решение и е мотивирана от любов и загриженост за нуждите на близките.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.