Не ме е страх от свръхестествени зли сили

Не ме е страх от свръхестествени зли сили

Преди единадесет години написах един дългичък текст (Halloween може да бъде християнски празник), защото не спирах да се изненадвам как маса хора се горещят около Хелоуин без да имат представа за какво говорят всъщност. Някои от тях съвсем добронамерено смятат, че защитават доброто, но са всъщност в плен на планина от заблуди. Написах този текст, защото и аз бях израснал в среда, която ми беше втълпила много от същите заблуди в главата. Сънувах кошмари с демони, които ме дърпат в канализационните шахти, и се боях какво може да ми стори дявола. Докато през същото време се сблъсквах със злото всекидневно в лицето на обикновената соц среда, непознати и познати около мен, дори най-близките в семейството.

Тогава не исках или не можех да бъда така категоричен, но днес спокойно мога да кажа, че историческите данни не потвърждават повечето от тезите на противниците на Хелоуийн:

  1. Християнското влияние в този празник е далеч по-старо и по-всеобхватно отколкото повечето от нас си даваме сметка. Макар и зад датата и зад някои обичаи да стоят по-древни нехристиянски практики и представи, християнският светоглед още в средновековието успешно ги преосмисля и изпълва с ново съдържание, и смисъл. В този процес са въвлечени всички човешки възприятия – зрение, слух, досег, обоняние, разум, въображение, чувство за хумор. Парадоксално е колко малко съвременни “християни” си даваме сметка за тази цялостна християнизация на тогавашните общности в Европа, а и не само в нея.
  2. Съпротивата срещу злото е съществена част от юдейския, а след това и християнския наратив, но Библията не представя кохерентна доктрина за дявол, демони, и т.н. Както заявява и наскоро посетилият България специалист по Стар Завет, Джон Уолтън, в юдейските Свещени писания отсъства всякаква следа от собствена демонология. Срещат се откъслечни препратки към светогледите на заобикалящите ги култури, но по всичко изглежда, че древните юдеи не са имали собствена “доктрина” за демони, дявол и т.н. Новият Завет също не надгражда това положение. Идеята за една личностна зла сила (дявол, Сатана, Велзевул и т.н.), която разполага със своя армия от демони, и се явява основен опонент на Твореца Бог, не е формулирана в Библията, а е развита по-късно от завършването на канона на християнските Свещени писания, и то под влиянието на чужди светогледи. А към съвременната християнска “традиционна” представа за дявола и демоните повече принос имат Данте и Милтън, отколкото който и да било богослов. Обяснима, но все така парадоксална историческа ирония е фактът, че за масите християни традиционните представи за дявол и демони са по-недвусмислено “библейски” отколкото почти всяка християнска доктрина. Парадокс, защото Свещените писания нито знаят, нито се интересуват много от “зли сили”, но категорично предупреждават за злото, на което е способен всеки от нас. Неприятелят не е отвън, а вътре в нас.
  3. Страхуващите се от магии, езичество, окулт и т.н. с това демонстрират, че са много повече в плен на нехристиянски представи за света отколкото, че се борят за “истината”. В християнския светоглед не съществува друг бог освен Твореца на всичко съществуващо, и на него се подчиняват доброволно или не всички творения. Този Творец е дал достатъчно свобода на творенията си да избират дори да му се противопоставят, но надеждата в християнския светоглед се корени в разбирането, че парадоксално свободата на творенията не ограничава способността на Твореца да направлява творението си и хода на историята, така че в крайна сметка доброто винаги да тържествува. Нещо повече, именно заради дадената им свобода, човешките същества имат огромната възможност да се противят на подтиците към зло у самите себе си, както и на злите дела на другите, така че да се явяват съработници с Бога в установяването на неговия всеобхватно добър ред в творението. Християните би трябвало да са последните, които се боят от магии, други светогледи или каквито и да било “зли сили”.

Като поглеждам назад със знанието и опита, които имам понастоящем, си мисля, че такива текстове са по-скоро самотерапия. Защото онези, които ще ме разберат, вече така или иначе мислят като мен. А другите просто няма да разберат отправната ми точка, защото вече не споделяме едни и същи представи за света.

Припомням всяка година този текст само заради онези, които вече са тръгнали да се измъкват от блатото на заблудите, но се чувстват самотни, защото оставят зад себе си някои от близките си.

Не ме е страх от свръхестествени зли сили, но съм болезнено запознат с обикновеното зло, на което е способен всеки човек, особено аз. Най-големи злини съм склонен да извърша именно тогава когато се възприема като оръдие на правдата срещу някой друг, в когото проектирам страховете си и го приема за въплъщение на злото. Тогава най-лесно съучаствам с други в разрушаването на онова, което не сме създали ние на първо място.

Последно, с голяма радост забелязвам напоследък, че има много повече българи, които са ми по-скоро съмишленици, отколкото съм предполагал. Това само по себе си заслужава празнуване. 🙂

Тази публикация е част от рубриката Богословие. Богословието е един от основните ми интереси, така че всичко каквото пиша в един или друг смисъл има отношение към него. Тази рубрика обаче е предназначена за публикации, които се занимават с конкретни богословски въпроси. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.

Разсъждение на глас №48: Относно призванието и “служението”

Разсъждение на глас №48: Относно призванието и “служението”

ВМЕТКИ

Призванията са различни, но стига човек да не се вижда призван за зло, тогава всяко призвание е еднакво достойно. Ако изпълнява призванието си с изобретателност, изящество и радост (според възможностите си и естеството на работата), черноработникът заслужава също толкова уважение колкото и програмиста, чистачката колкото изпълнителния директор на компанията, учителката колкото хирурга, художникът колкото инженера, и майката, която отглежда децата си у дома, колкото пастира на църквата.

(още…)

Разсъждение на глас №39: Относно т. нар. “десятък”

Разсъждение на глас №39: Относно т. нар. “десятък”

ВМЕТКИ

Практиката да се даряват десет процента от личните (и фирмени) приходи на църквата не почива на заповед в еврейските или християнските свещени писания. В еврейската законова наредба оставена от Мойсей присъстват цял набор от задължителни дарения с различни предназначения, които общо се приближават към 30% на годишна база. Някои от тях са предназначени да компенсират племето на левитите, за това, че вместо да се грижат за собствената си прехрана, са се посветили на това да поддържат религиозния култ. Част от тях може да се сравнят със съвременната данъчна система. Друга част са били предназначени за собствено консумиране по време на специален национален празник.

(още…)

Кои са адекватните ни мислители?

Кои са адекватните ни мислители?

ВЪПРОСИ

Преди два дни Мирослав Волф, хърватски протестантски богослов и професор по богословие в Йейлския университет, зададе следния въпрос в своя Facebook профил: Ако направим списък с имената на онези, които адекватно разглеждат актуалните въпроси от обществен интерес, то кои ще включите в него? Кои са най-изявените ни интелектуалци (религиозни или не)?

(още…)

Що е то “грях”?

Що е то “грях”?

ВЪПРОСИ

Честно, наистина не съм предполагал, че тъкмо днес Владимир Домозетски ще реши да задава въпроси свързани с греховете и Българската православна църква. Но съвпадението не е никак лошо.

Отдавна разсъждавам по въпроса. Особено след като в протестантската култура страхът да не съгрешиш е силен мотивационен фактор. Какво точно означава понятието “грях”? Кой определя какво е грях и какво не? Има ли изчерпателен списък с грехове или наборът от тях се изменя според епохата? Защо да се извърши грях е толкова страшно? А страшно ли е наистина? Какво прави един грях зло? А зло ли е в действителност?

Ще се радвам да споделите мислите си. В тази поредица никога не питам, за да се заяждам.


Тази публикация е част от рубриката „Въпроси“, която излиза веднъж седмично – в събота – и съдържа всякакви въпроси, които занимават съзнанието ми и на които търся отговор/и. Повече за нея може да прочетете тук, а повече информация за рубриките в сайта има тук.

Какво се има предвид под понятието “Божие царство”?

Какво се има предвид под понятието “Божие царство”?

ВЪПРОСИ

Напоследък в сайта писах доста за Божието царство. Но никъде не изложих подредено виждането си за това какво представлява то. А тъй като понятието произлиза от Библията, основателен е въпросът какво всъщност се има предвид под словосъчетанието “Божие царство”? В какъв смисъл е било използвано от юдеите преди Исус? Какво е имал предвид самият Исус когато често говори за “Божието царство” или “Небесното царство”? Какво са можели да разберат слушателите му? Какво са разбирали под това понятие авторите на евангелията, които предават думите на Исус и реакциите на слушателите му, но вече след събитието на Възкресението?

(още…)

Да откриеш Бейли с приятели

Да откриеш Бейли с приятели

БОГОСЛОВИЕ

В петък получих по пощата последната книга на Кенет Бейли, която бях поръчал преди няколко седмици от The Book Depository. Веднага я разгърнах и прехвърлих съдържанието, а по-късно вечерта започнах и да я чета.

Ако не сте чували за Кенет Бейли, няма проблем. Почитателите му все още не наброяват милиони, нито пък книгите му се продават в стотици хиляди. През последните десетина години обаче известността му в англоезичния свят постоянно нараства и то не на последно място, заради автори като Н. Т. Райт, Крейг Бломбърг и Тимъти Келър, които го цитират с одобрение. Бейли е син на американски мисионери, но прекарва 40 години от живота си (1955-1995) в Близкия изток, като преподава в семинарии и учебни институции в Египет, Ливан, Израел и Кипър. Има научни степени по арабистика и систематично богословие, и докторат в областта на Новия Завет. Ръкоположен е за служител към презвитерианската църква (PCUSA). Приносът му е основно в тълкуването на притчите на Исус (основно в Евангелието според Лука). Специализира в изследване на културния контекст и литературната форма на Новия Завет. Автор е на доста научни статии и публикации, както и на десетина книги. Повечето от книгите му са академични трудове, но написани на език, който може да бъде разбран и от неспециалисти. Освен това е изготвил сценариите на два пълнометражни филма, а с участието му има записани над 100 видео лекции. Все още продължава да пътува и да изнася лекции (предимно в САЩ).

(още…)

Една вметка за християнската книжнина

Една вметка за християнската книжнина

Мой приятел ме попита дали знам за добри сайтове, където би могъл да прочете изчерпателни рецензии на богословски книги. Докато му отговарям реших да се поразтърся из интернет дали не се е появило нещо ново. Скачайки от връзка на връзка полюбопитствах да прочета рецензията на една книга, написана от мно-о-о-ого известна авторка американка. Ще се въздържа да споменавам името й, а любопитните може да прочетат рецензията сами. Не можах да се сдържа да не се засмея обаче на последното изречение:

(още…)

Translate »