Всеки човек заслужава уважение и подкрепа (включително финансова) в своето призвание. Но уважението и възнаграждението зависят и от това доколко околните виждат полза от дадено призвание. Никой не може да очаква, че ще получава уважение и възнаграждение просто заради призванието си. Двете са винаги обвързани с качеството на изпълнение на призванието и ползата, която се вижда от него. И твърде често именно липсата на почит и оскъдното възнаграждение са най-силният показател, че даден човек е объркал призванието си.
Възможно е хората да не отдават адекватна почит на даден човек, защото имат неправилни предубеждения относно значимостта на призванието му. Но ако той реално им принася полза, няма да му откажат подкрепата си (включително финансова). Липсата на такава е реалната оценка за приноса му. Всеки би искал да инвестира в някого, от когото има видима полза. Същевременно никой не инвестира по задължение: „защото така трябва“ или „пише го в Библията“. По задължение се дават пари само „колкото да се каже, че съм дал“.
Тази публикация е част от рубриката „Вметки“. Това най-често са кратки публикации, в които препращам към други сайтове или материали, цитирам изказвания/откъси от творби, които са ми направили впечатление, или пък просто разсъждавам “на глас”. Повече за рубриките в сайта може да прочетете тук.